— Честно казано, не — отговори Естер. — Струва ми се, че хората не помнят подобни неща повече от ден-два. Поне не в тази атмосфера. Всеки си казва: „Дошъл съм тук, за да се забавлявам и всичко останало да върви по дяволите!“ Струва ми се, че смъртта ги впечатлява за около двадесет и четири часа, а след погребението изобщо не си спомнят за нея. Тоест, ако никой не им напомни. Разбира се, аз казах това на Моли, но тя е много притеснителна.
— Мисис Кендъл? Та тя винаги изглежда толкова безгрижна.
— До голяма степен това е маска, струва ми се — каза Естер бавно. — Според мен Моли е от тези хора, които непрекъснато се притесняват, че нещо може да се обърка.
— А аз си мислех, че мъжът й се притеснява повече от нея.
— Не е така. Тя се притеснява непрекъснато, защото си е такава по природа. Тревожи се, защото се тревожи, ако разбирате какво искам да кажа.
— Интересно — каза мис Марпъл.
— Моли непрекъснато се стреми да изглежда весела и безгрижна. Това усилие според мен я изтощава. След това изпада в пристъпи на депресия. Тя… не е уравновесен човек.
— Горкото дете — каза мис Марпъл. — Често се срещат такива хора. Околните даже и не подозират за страданията им.
— Защото обикновено са много добри актьори — добави Естер. — Но не мисля, че в този случай Моли има от какво да се притеснява. Та в наши дни от коронарна тромбоза, кръвоизлив в мозъка и подобни неща непрекъснато умират хора. Много повече, отколкото преди години, струва ми се. Хората биха се уплашили сериозно, ако беше хранително отравяне, тиф или нещо подобно.
— Майор Палгрейв никога не е споменавал пред мен, че има високо кръвно налягане — каза мис Марпъл. — А пред вас?
— Казал е на някого… Не помня на кого… Може и да е бил мистър Рафиъл. Да, наистина той твърди точно обратното, но иначе просто нямаше да е той! Джаксън ми спомена веднъж… Каза, че майорът би трябвало да внимава малко повече с алкохола.
— Хм.
Мис Марпъл се замисли и след малко каза:
— Сигурно ви се е сторил много отегчителен. Непрекъснато разказваше разни скучни истории и предполагам, че ги е повтарял непрекъснато.
— Това беше най-лошото при него — съгласи се Естер. — Наистина можеше да слушаш едно и също нещо до втръсване, ако не съумееш да се измъкнеш навреме.
— Разбира се, аз самата нямах нищо против — каза мис Марпъл, — защото съм свикнала с такива неща. А и най-често забравям каквото съм чула преди.
— Това е то! — възкликна Естер и се засмя весело.
— Много обичаше да разказва една история — продължи мис Марпъл — за някакво убийство. Предполагам, че ви я е разказвал и на вас.
Естер Уолтърс отвори дамската си чантичка и започна да търси нещо в нея. Извади червилото си и каза:
— Помислих, че съм го загубила. Извинете, не ви чух.
— Попитах, дали майор Палгрейв ви е разказвал любимата си история. За някакво убийство.
— Мисля, че да. Като се замисля… За някой, който се самоубил с газ… Но всъщност не се самоубил, а го убила жена му. Дала му някакво приспивателно и сложила главата му върху газовата печка. Това ли е?
— Не е съвсем така — отговори мис Марпъл и погледна Естер Уолтърс замислено.
— Той разказваше толкова много неща — каза Естер, сякаш за да се оправдае. — А и да си призная, невинаги го слушах.
— Имаше даже снимка… Много често я е показвал на слушателите си… — каза мис Марпъл.
— Може и да съм я виждала. Но не помня нищо. Показвал ли я е на вас?
— Не — отговори мис Марпъл. — Тъкмо се канеше да ми я покаже и прекъснаха разговора ни.
Глава девета
Мис Прескът и някои други
— Историята, която аз чух… — каза мис Прескът, сниши глас и се огледа боязливо наоколо.
Мис Марпъл приближи стола си още повече. Беше минало доста време, преди да успее да попадне на мис Прескът насаме, за да могат да си побъбрят както трябва. Това се дължеше на факта, че пасторът беше много привързан към сестра си и почти непрекъснато беше с нея, а без никакво съмнение мис Марпъл и мис Прескът нямаше да могат така лесно да се отпуснат и да си поклюкарстват хубавичко в негово присъствие.
— Изглежда — каза мис Прескът, — макар че не искам да разпространявам скандални истории и всъщност не знам нищо определено…
— О, напълно разбирам — каза мис Марпъл.
— Изглежда е имало някакъв скандал все пак, когато първата му жена е била още жива. Очевидно тази жена, сегашната… Лъки… Какво име само!… Струва ми се, че е била братовчедка на първата му жена… Та, тя дошла тук при тях, за да работи с него върху пеперудите или нещо такова. И хората се разприказвали, защото двамата се разбирали твърде добре… Ако се досещате какво искам да кажа.