— Да… да, разбира се, че помня… Мислех, че съм ги оставил някъде и съм забравил…
— Не забравил. Взели от ваше бунгало и сложили в бунгало на майор Палгрейв.
— Откъде знаеш? — попита той грубо.
— Знае. Видяла.
Тя му се усмихна и белите й зъби заблестяха в мрака.
— Някой сложил, в стая на умрял джентълмен. Сега аз връща на вас.
— Ей, чакай малко! Какво искаш да кажеш? Какво си видяла?
Виктория се обърна и изчезна забързано в храстите. Грегъри понечи да тръгне след нея, но спря и поглади замислено брадичката си.
— Какво има Грег? Да не би да видя призрак? — попита го мисис Дайсън, която дойде по пътеката откъм бунгалото им.
— Бях се замислил.
— С кого разговаряше преди малко?
— С онова чернокожо момиче, което чисти бунгалото ни. Казваше се Виктория, нали?
— И какво искаше тя? Да те омотае в мрежите си ли?
— Не бъди глупава, Лъки! Това момиче си е набило в главата една идиотщина…
— Каква?
— Помниш ли, че онзи ден не можах да си намеря Серенита?
— Ти твърдеше, че не можеш.
— Какво искаш да кажеш с това: „Ти твърдеше, че не можеш“.
— Дявол да го вземе! Наистина ли трябва да се хващаш за всяка моя дума?
— Извинявай — каза Грег. — Но всички вече се държат адски мистериозно! — Той протегна ръка и й показа флакона Серенит. — Това момиче ми го върна.
— Да не би да го е свила, без да знае какво е?
— Не. Намерила го е някъде, струва ми се.
— Е, и какво от това? Какво толкова мистериозно има тук?
— О, нищо — отвърна Грег. — Предполагам, че искаше да ме подразни.
— Слушай, Грег! Хайде да оставим всичко това и да отидем да изпием по нещо преди вечеря! Какво ще кажеш?
II.
Моли слезе на плажа и извади един от старите, вече паянтови плетени столове, които се използваха рядко. Тя остана известно време загледана в морето, след това изведнъж скри лице в ръцете си и се разрида неудържимо. След малко чу шумолене и рязко вдигна глава. Пред нея стоеше мисис Хилингдън.
— Здравей, Ивлин. Извинявай, не те чух.
— Какво има, дете? — попита Ивлин. — Нещо не е наред ли? Кажи ми.
Тя дръпна друг стол и седна.
— Всичко е наред — отговори Моли. — Няма нищо.
— Разбира се, че има. Не би дошла тук, за да плачеш, ако всичко беше нормално. Не можеш ли да ми кажеш? Да не би да е станало нещо между теб и Тим?
— О, не!
— Радвам се, че е така. Изглеждате толкова щастливи заедно…
— Не повече от вас — отговори Моли. — С Тим винаги сме си мислили колко хубаво е, че след толкова години брак с Едуард, все още изглеждате толкова щастливи заедно!
— О, това ли? — възкликна Ивлин. Гласът й беше рязък, но Моли не обърна внимание.
— Хората се карат непрекъснато — каза тя. — И си устройват такива скандали… Дори и да се обичат, пак се карат и изглежда им е все едно дали го правят на публично място или не.
— На някои това даже им харесва — отбеляза Ивлин. — То не означава нищо.
— Според мен е ужасно — каза Моли.
— И според мен е така.
— Но вие с Едуард…
— Няма смисъл, Моли. Не бива да мислиш така. Едуард и аз… — Тя замълча. — Ако искаш да знаеш истината, през последните три години почти не сме говорили помежду си насаме.
— Какво? — Моли се втренчи в нея ужасена. — Аз… Не, не мога да повярвам!
— И двамата се преструваме много добре — каза Ивлин. — Ние не сме от тези, които обичат да се карат пред хората. И освен това наистина няма за какво да се караме.
— Но какво не е наред?
— Обикновените неща.
— Какви обикновени неща? Да не би да има…
— Да, има друга жена и предполагам, че няма да ти е трудно да се досетиш коя е тя.
— Да не искаш да кажеш, че мисис Дайсън… Лъки…
Ивлин кимна.
— Зная, че често флиртуват — каза Моли, — но си мислех, че това е просто…
— Добро настроение? Че зад него не се крие нищо?
— Но защо? — Моли замълча и след малко опита пак: — Но нима ти… О, не. Предполагам, че не трябва да питам такива неща.
— Можеш да ме питаш каквото си пожелаеш — каза Ивлин. — До гуша ми е дошло да мълча, да бъда разглезената щастлива съпруга. Едуард просто е загубил ума си по Лъки. И беше достатъчно глупав, за да дойде при мен и да ми го каже. Предполагам, че така се е почувствал по-добре. Честен. Почтен. И така нататък. Но и през ум не му мина, че аз никак няма да се почувствам по-добре.