— Нека видим кои са имали възможност да го извършат? Всъщност никой няма сериозно алиби. С оркестъра, танците, шумотевицата… Всички са ставали да танцуват, връщали са се на масите си… Жените са отивали до тоалетната, за да оправят грима си… Мъжете са се разхождали наоколо… Дайсън спокойно би могъл да се измъкне незабелязано. И изглежда доста държи да ни убеди, че не го е направил. — Той погледна замислено листа. — Значи мисис Кендъл е подреждала приборите по масите… Доста се чудя дали не ни каза това с някаква скрита цел.
— Така ли ти прозвуча?
— Мисля, че е възможно — отговори другият.
Пред стаята, в която седяха двамата мъже, се вдигна шум. Някакъв силен глас настояваше да го пуснат вътре незабавно.
— Трябва да кажа нещо! Трябва да кажа нещо важно! Пуснете при полицая! Пуснете да вляза вътре!
Униформеният полицай отвори вратата.
— Един от готвачите е — обясни той. — Настоява да говори с вас. Казва, че имал да ви каже нещо важно.
Уплашен чернокож мъж с шапка на готвач го избута настрани и влезе. Беше един от помощниците на главния готвач — кубинец, не от Сен Оноре.
— Ще кажа нещо — започна той. — Ще кажа. Тя минала през моя кухня и държала нож в ръката. Нож казвам! В ръката държала нож! Влязла в моя кухня и излязла през задна врата. Навън в градина. Видял аз!
— Успокойте се — каза Дейвънтри. — Най-напред се успокойте. За кого говорите.
— Каже за кого говори. Говори за жена на шеф. Мисис Кендъл. За нея говори, да. В ръка държала нож и излязла навън в тъмнина! Преди вечеря било това… И после не се върнала въобще!
Глава петнадесета
Разследването продължава
I.
— Може ли да поговорим, мистър Кендъл?
— Разбира се.
Тим вдигна глава от бюрото си, бутна настрана някакви документи и посочи столовете. Лицето му беше изпито и уморено.
— Докъде стигнахте? Добрахте ли се до следа? Струва ми се, че някаква прокоба тегне над това място. Хората започват да се интересуват за самолетните билети… Искат да си тръгват… Точно, когато ми се струваше, че всичко върви чудесно… Боже мой! Вие нямате представа какво означава това място за мен и Моли! Всичко сме заложили тук!
— Зная, че за вас ударът е много голям — каза инспектор Уестън. — Не мислете, че не ви съчувстваме.
— Ако можеше всичко да приключи бързо… — въздъхна Тим. — Тази нещастница… Това момиче… Виктория… Не, не бива да говоря за нея така. Беше много добра, наистина… Не може да няма някаква съвсем проста причина… някаква интрига, любовна история… Може би съпругът й…
— Джим Елис не е бил неин съпруг и изглежда двамата са били съвсем улегнала двойка.
— Колко бих желал всичко да се изясни бързо — каза Тим Кендъл. — Извинете. Искахте да говорите с мен за нещо, а аз не ви оставих да го направите. Питайте каквото ви интересува.
— Да. Става дума за снощи. Според медицинското заключение, Виктория е била убита някъде между десет и половина и полунощ. Не е много лесно да се докаже, което и да било алиби при съществуващите обстоятелства… Хората са танцували, разхождали са се насам-натам, връщали са се отново в ресторанта. Никак не е лесно.
— Предполагам, че е така. Но означава ли това, че според вас убиецът непременно е сред гостите на хотела?
— Налага се да проверим и тази възможност, мистър Кендъл. Това, за което искаме да говорим с вас, е изявлението, което направи един от помощник-готвачите ви.
— Така ли? Кой от тях? Какво ви каза той?
— Той е кубинец, доколкото разбрах.
— Имаме двама кубинци и един порториканец.
— Този човек, казва се Енрико, твърди, че видял жена ви да минава през кухнята и да излиза в градината. Каза ни още, че в ръката й имало нож.
Тим го погледна втренчено.
— Моли да държи нож? Защо й е това? Искам да кажа… Боже! Да не би… Да не би да мислите, че… Какво намеквате?
— Говоря за времето малко преди хората да започнат да идват в ресторанта. Предполагам, че е било някъде към осем и половина. Сам вие по това време сте разговаряли с главния келнер Фернандо, струва ми се.
— Да. — Тим напрегна мисълта си. — Да, спомням си.
— И жена ви влезе откъм терасата?
— Да. Така беше — съгласи се Тим. — Тя винаги преглеждаше масите преди вечеря. Понякога момчетата не ги подреждат както трябва, забравят някои прибори или слагат излишни, такива неща… Предполагам, че и тогава е направила същото. Може да се е оказало, че някъде има излишен нож или друг прибор и да го е взела.