— Да — потвърди мис Марпъл. — Той почти винаги говореше високо. Съвсем високо.
— Точно така. Непрекъснато викаше. Значи този, който е приближавал, би чул думите му?
— Предполагам, че се е чувало на доста голямо разстояние.
Мистър Рафиъл отново поклати глава.
— Звучи ми невероятно… Направо фантастично — каза той. — Всеки би се изсмял на такова нещо. Един стар досадник разказва как някой друг му разказал за някакво убийство, станало преди не знам колко години, и показва снимка! Добре, дори да е било преди година-две! Та кой би се разтревожил от подобно нещо? Това не е никакво доказателство… Само приказки от трета ръка… Онзи дори би могъл да се пошегува с приликата, да каже например: „Вижте колко приличам на този тип, а? Ха, ха, ха!“ Никой не би взел насериозно приказките на стария Палгрейв. Не ми казвай това, защото няма да повярвам. Не, този човек, ако разбира се, е бил същият, въобще не е имал от какво да се страхува! Би се изсмял на подобно обвинение! И защо тогава му е било да убива стария Палгрейв? Не, не му е нужно. Не може да не си даваш сметка за това.
— О, давам си сметка — отговори мис Марпъл. — Напълно съм съгласна с вас. Така е. И именно затова се тревожа. Толкова много, че снощи не можах да спя.
Мистър Рафиъл се вгледа в нея.
— Кажи какво те тормози толкова — подкани я той тихо.
— Може и да греша — каза мис Марпъл колебливо.
— Вероятно грешиш — каза мистър Рафиъл с обикновената си неучтивост. — Все пак нека чуем какво си измислила в малките часове снощи.
— Мотивът би бил много силен ако…
— Ако какво?
— Ако съвсем скоро е трябвало да има… второ убийство.
Мистър Рафиъл се втренчи в нея. Той се опита да се намести в стола си.
— Какво искаш да кажеш?
— Толкова не ме бива в обясненията — каза мис Марпъл бързо и доста нервно. По бузите й се появи руменина. — Да предположим, че някой е планирал да извърши убийство. Ако си спомняте, историята, която разказваше майор Палгрейв, беше за един човек, чиято съпруга умряла при подозрителни обстоятелства. После, след известен период от време, при съвсем същите обстоятелства е извършено друго убийство. Умира жената на мъж с друго име, но по същия начин, а лекарят, разказал първоначално случая, е разпознал човека и установил, че е същият, независимо, че е сменил името си. Изглежда той е от онези убийци, които действат по един и същи начин сякаш по навик.
— Искаш да кажеш като Смит, който давеше жените си във ваната? Разбирам.
— Доколкото мога да разбера — продължи мис Марпъл, — и съдейки по това, което съм слушала и чела, човек, който извърши нещо такова и остане ненаказан, уви, се чувства окуражен да повтори деянието си. Решава, че е лесно, че е хитро. И го повтаря. И след това, както при Смит, това се превръща в навик. Престъпникът променя името си, ходи на различни места, но върши едно и също нещо. Едно и също престъпление. Така че, струва ми се, макар че може и да греша…
— Но не мислиш, че грешиш, нали? — попита мистър Рафиъл.
Мис Марпъл продължи, без да отговори:
— … ако това е така, ако този човек се кани да се отърве от третата или четвъртата си съпруга, тогава разказът на майора би го притеснил, защото не би могъл да позволи да го свържат с предишните му престъпления. Ако си спомняте, Смит беше заловен точно по същия начин. Обстоятелствата около поредното престъпление привлякоха вниманието на някой, който ги беше сравнил с една дописка във вестника, отнасяща се за съвсем друг случай. Предполагам разбирате, че ако този престъпник е планирал в скоро време да извърши още едно убийство, не би позволил майор Палгрейв да се разхожда наоколо, да разказва историята си и да показва снимката, на когото свари.
Мис Марпъл замълча и погледна мистър Рафиъл умолително.
— Значи, трябвало е да действа бързо, колкото се може по-бързо.
— Още същата нощ, а? — попита мистър Рафиъл.
— Да — отговори мис Марпъл.
— Доста бърза работа — каза мистър Рафиъл, — но не е невъзможна. Пуска слуха за високото кръвно на майора, оставя таблетките в стаята му, слага малко от веществото със сложното име в пунша му и готово.
— Да. Така е. Но всичко това вече е свършило. То не бива да ни тревожи сега… Трябва да помислим за бъдещето. За сега. След като майор Палгрейв е мъртъв и снимката е изчезнала, убиецът може да приведе плана си за ново убийство в действие.
Мистър Рафиъл подсвирна.