— За всичко си помислила — каза той.
Мис Марпъл кимна и каза с непривичен за нея, почти диктаторски тон:
— И ние трябва да го спрем! Трябва да му попречите на всяка цена, мистър Рафиъл!
— Аз? — възкликна той изумено. — Защо аз?
— Защото сте богат и влиятелен — обясни мис Марпъл. — Хората ще се вслушат в това, което им предложите. Мен няма и да ме изслушат. Ще решат, че съм старица с богато въображение.
— Може би си права — отговори мистър Рафиъл. — И ще са пълни глупаци, ако го направят. Макар че, трябва да кажа, наистина никой не би помислил, че имаш и грам мозък в главата, ако чуе какво говориш обикновено. А в действителност имаш логичен ум. Много малко жени могат да се похвалят с такова нещо.
Той се размърда притеснено в стола си.
— Къде, по дяволите, е Естер? Ами Джаксън? Някой трябва да ми помогне да се наместя по-удобно… Не, няма смисъл да се опитваш… Не си достатъчно силна. Не зная как я мислят тази работа тези двамата… да ме оставят така…
— Ще отида да ги потърся — каза мис Марпъл.
— Не, няма да ходиш никъде. Ще останеш тук и ще обмислим всичко. Кой от тях е убиецът? Ненадминатият Грег? Тихият Едуард Хилингдън? Или моят човек Джаксън? Трябва да е някой от тях, нали?
Глава седемнадесета
Мистър Рафиъл поема нещата в свои ръце
— Не зная… — каза мис Марпъл.
— Какво искаш да кажеш? А какво говорихме през последните двадесет минути?
— Хрумна ми, че може би не съм била права.
Мистър Рафиъл се втренчи в нея.
— Ето ти тебе! — каза той с отвращение. — А говореше толкова убедено!
— О, да… убедена съм… за убийството. Но не съм сигурна за убиеца. Виждате ли, успях да открия, че майор Палгрейв не е разказвал само една история за убийство… Сам вие ми казахте, че ви е разказвал за някаква съвременна Лукреция Борджия.
— Точно така… Но това е съвсем друго нещо.
— Зная. А мисис Уолтърс спомена, че й е разказвал за някой, който е бил задушен с газ…
— Но това, което той ти е разказвал…
Мис Марпъл си позволи да го прекъсне — нещо, което на мистър Рафиъл не се случваше често.
Тя заговори бързо и неспокойно, почти несвързано:
— Не разбирате ли? Толкова е трудно да сме сигурни… Цялата работа е, че… толкова често… човек не слуша какво му се говори… Попитайте мисис Уолтърс… тя каза същото нещо… в началото слушаш… след това нещо отвлича вниманието ти… и после откриваш, че си пропуснал нещо. Чудя се, дали не е възможно нещо подобно да се е случило между края на историята, която ми разказа… тя беше за мъж… и момента, в който извади портфейла си и попита: „Искате ли да видите лицето на един човек, извършил убийство?“
— И ти си помисли, че в ръцете си държи снимка на мъж.
— Да, помислих си това. И през ум не ми мина, че може и да не е било така. Но… как мога да съм сигурна?
Мистър Рафиъл я погледна замислено…
— Лошото при теб е — каза той, — че си прекалено добросъвестна. Това е голяма грешка… Вземи някакво решение и повече не се колебай. В началото не се колебаеше изобщо. Ако питаш мен, при тези разговори с пастора, сестра му и всички останали, си чула нещо, което те е обезпокоило.
— Може би е така.
— Добре, забрави го за известно време. Нека да започнем с това, което знаем. Защото в девет от десет случая, първоначалните преценки се оказват най-правилни… поне с мен е така. Имаме трима заподозрени. Хайде да ги огледаме добре. Някакви специални предпочитания?
— Не, нямам — отговори мис Марпъл. — Никой от тях не ми прилича на убиец.
— Да вземем най-напред Грег — каза мистър Рафиъл. — Не мога да го понасям. Е, това не значи, че е убиец. Както и да е, има едно-две неща против него. Таблетките против високо кръвно бяха негови. Били са му подръка, колко му е да ги използва?
— Прекалено очевидно, не смятате ли? — възрази мис Марпъл.
— Не съм много сигурен — каза мистър Рафиъл. — В края на краищата най-важното е било да се действа бързо, а таблетките са били у него. Не е имал много време да търси някой друг, който има такива. Да приемем, че го е направил Грег. Добре. Ако е искал да махне милата си съпруга Лъки от пътя си… Добра идея, между другото, на негово място и аз бих поискал същото… Но не виждам причина да я убива… По всичко личи, че е богат. Наследил е състоянието на първата си жена, а то не е било никак малко. Виж, ако ставаше дума за нея, мотивът му е неоспорим. Само че това вече е приключило. Той се е измъкнал невредим. А Лъки е била бедна родственица на първата му жена. Без никакви средства. Значи, ако сега иска да се отърве от нея, то ще е за да се ожени за някоя друга. Някакви клюки по този въпрос?