Мис Марпъл поклати глава.
— Не съм чула подобно нещо. Той… се държи много галантно с всички дами.
— Е, това е приятният, старомоден начин на изразяване — каза мистър Рафиъл. — Както и да е. Истината е, че е женкар. Непрекъснато флиртува… Но и това не е достатъчен мотив за убийство! Трябва още нещо. Тогава да вземем Едуард Хилингдън. Той вече е черна овца, без никакво съмнение.
— Едуард, струва ми се — каза мис Марпъл, — е неудовлетворен човек.
Мистър Рафиъл я погледна замислено.
— А нима един убиец непременно трябва да е удовлетворен?
Мис Марпъл се прокашля.
— Е, ако съдя по досегашния си опит, повечето са. Поне след престъплението.
— Предполагам, че досегашният ти опит не е кой знае колко голям.
Мис Марпъл би могла да обори това му предположение, но се въздържа. Знаеше, че джентълмените не обичат да им се възразява.
— Хилингдън ми се струва доста подозрителен — продължи мистър Рафиъл. — Имам чувството, че между него и жена му става нещо странно. Забелязала ли си?
— О, да — отговори мис Марпъл. — Забелязах. Разбира се, пред хората се държат безупречно, но това би трябвало да се очаква.
— Сигурно познаваш този тип хора по-добре от мен — каза мистър Рафиъл. — Както и да е. Всичко може да изглежда много нормално и с добър вкус, но има вероятност Едуард Хилингдън да желае да се отърве от Ивлин Хилингдън. Съгласна ли си?
— Ако е така — отговори мис Марпъл, — би трябвало да има друга жена.
Тя поклати глава неудовлетворено и добави:
— Не мога да се отърва от чувството, че нещата не са така прости. Наистина не мога.
— Добре. Кой ще е следващият? Джаксън? С мен няма да се занимаваме.
Мис Марпъл се усмихна за първи път.
— А защо да не се занимаваме с вас, мистър Рафиъл?
— Защото ако искаш да обсъждаш възможността да съм убиец, ще трябва да го направиш с някой друг, не с мен. С мен само ще си загубиш времето. И освен това, ставам ли според теб за убиец? Напълно безпомощен старец, когото обличат като кукла, разхождат насам-натам с инвалиден стол, който сутрин не може да стане от леглото без чужда помощ и не може да направи крачка, ако не се подпре на някого. Как изобщо бих могъл да убия, когото и да било?
— Както и всеки друг — отговори мис Марпъл оживено.
— И как според теб би могло да стане?
— Както ще се съгласите, вие имате ум, нали?
— Разбира се, че имам ум — заяви мистър Рафиъл. — При това, струва ми се, доста повече от когото и да било в този хотел.
— Умът — продължи мис Марпъл, — би ви позволил да преодолеете физическите трудности, ако решите да убиете някого.
— Няма да е много лесно!
— Така е — съгласи се мис Марпъл, — няма да е много лесно. Но пък си мисля, че би ви доставило удоволствие.
Мистър Рафиъл я изгледа продължително и след това се разсмя.
— Ама и теб си те бива! Изобщо не си пухкавата възрастна бабичка, на която приличаш. Значи смяташ, че съм убиец, а?
— Не — отговори мис Марпъл. — Не смятам.
— А защо?
— Ами тъкмо защото имате ум. Човек, който има ум, може да получи това, което желае, и без да прибягва до убийства. Да убиеш е глупаво.
— А и кого, по дяволите, бих могъл да искам да убия?
— Това е интересен въпрос — каза мис Марпъл. — Но все още не съм имала удоволствието да разговарям с вас достатъчно, за да мога да си изработя подходяща теория.
Усмивката на мистър Рафиъл стана по-широка.
— Разговорите с теб могат да бъдат опасни — каза той.
— Ако човек има какво да крие — възрази мис Марпъл, — всички разговори са опасни.
— Може и да е така. Да се върнем към Джаксън. Какво мислиш за него?
— Трудно ми е да кажа. Наистина не съм имала възможност изобщо да разговарям с него.
— Значи нямаш никакво мнение по въпроса?
— Той донякъде ми напомня — каза мис Марпъл замислено — един млад човек, който работи в кметството на селото, в което живея. Джонас Пери.
— Е, и? — попита мистър Рафиъл и замълча.
— Той — обясни мис Марпъл — не беше особено удовлетворителен като човек.
— И Джаксън не е. Но все пак съм доволен. В работата си е много добър и освен това няма нищо против да го ругая. Знае отлично, че му плащам повече, отколкото трябва и е готов да търпи. Но не бих го наел за някаква работа, която би изисквала да му имам доверие. Сега няма нужда да му имам доверие. Може миналото му да е безупречно, може и да не е. Препоръките му бяха добри, но ми се сториха… как да кажа… малко резервирани. За щастие аз не съм човек, който има някакви неприятни тайни, така че никой не може да ме шантажира.