Изчака Естер да влезе във водата и се настани на стола, който тя току-що беше освободила.
Грег и Лъки разговаряха и се смееха със сеньора Де Касперо, като вдигаха доста шум.
Мис Марпъл заговори много тихо, почти под носа си, без да поглежда към мистър Рафиъл:
— Знаете ли, че Джаксън ви рови из документите?
— Това не ме изненадва — отговори мистър Рафиъл. — Хвана го на местопрестъплението, нали?
— Забелязах го през прозореца. Беше отворил един от куфарите ви и тършуваше вътре.
— Изглежда някак си се е снабдил с ключ. Изобретателен тип. Но ще остане разочарован. Каквото и да намери там, няма да му донесе никаква полза.
— Ето го, идва — каза мис Марпъл и погледна към хотела.
— Време е за това идиотско къпане в морето.
И той добави много тихо:
— А ти… Не бъди прекалено инициативна. Нямам никакво желание да присъствам на погребението ти. Спомни си на каква възраст си и бъди внимателна. Не забравяй, че тук някъде има човек, който няма никакви скрупули.
Глава двадесета
Нощна тревога
I.
Спусна се вечерта — лампите на терасата бяха запалени, хората вечеряха, смееха се и разговаряха, макар и не толкова весело и шумно, колкото ден-два преди това.
Оркестърът свиреше.
Само че танците свършиха рано. Хората започнаха да се прозяват и да се разотиват да спят, лампите угаснаха… Настъпи мрак и тишина — хотел „Златната палма“ заспиваше…
— Ивлин! Ивлин! — Шепотът беше остър и тревожен.
Ивлин Хилингдън се размърда в леглото си и се обърна.
— Ивлин! Моля те, събуди се!
Тя се изправи рязко и видя Тим Кендъл, застанал на вратата. Тя се втренчи в него изненадана.
— Ивлин, моля те ела… Моли… Не е добре. Не зная какво й стана. Изглежда е взела нещо…
Ивлин отговори бързо, решително:
— Добре, Тим. Ще дойда. Върни се при нея, аз идвам веднага.
Тим Кендъл изчезна. Ивлин се измъкна от леглото, метна си един пеньоар и погледна към другото легло.
Изглежда мъжът й не се беше събудил. Лежеше обърнат на другата страна и дишаше равномерно. Ивлин се поколеба за момент и реши да го остави да спи. Излезе бързо, премина край главната сграда на хотела и отиде оттатък, до бунгалото на Тим и Моли Кендъл. Когато наближи, Тим тъкмо влизаше.
Моли лежеше на леглото, очите й бяха затворени, а дишането й очевидно не беше нормално. Ивлин се наведе над нея, повдигна клепача й, провери пулса й и погледна нощното шкафче. На него имаше използвана чаша, а край нея — празен флакон от някакво лекарство. Ивлин го взе.
— Това е приспивателното й — обясни Тим. — До вчера или завчера, флаконът беше наполовина празен. Струва ми се, че е изпила всичките.
— Иди и веднага повикай доктор Греъм — каза Ивлин. — По пътя събуди някой от кухнята и го накарай да й направи силно кафе. Колкото се може по-силно. Бързай!
Тим хукна навън. На прага се сблъска с Едуард Хилингдън.
— Извинявай, Едуард.
— Какво се е случило? — попита Хилингдън. — Какво става тук?
— Моли. Ивлин е при нея. Трябва да повикам лекар. Може би трябваше да отида най-напред при него, но не бях много сигурен и си помислих, че Ивлин ще знае какво да направя. Моли би се разсърдила, ако повикам лекар, без да се налага наистина.
Тим изтича нататък, а Едуард Хилингдън го проследи с поглед и влезе в спалнята.
— Какво се е случило? — попита той. — Сериозно ли е?
— О, Едуард! Помислих, че не си се събудил. Това хлапе тук е глътнало някакви лекарства.
— Зле ли е?
— Трудно е да се каже, ако не знаеш колко е изпила. Ако се вземат мерки бързо, мисля, че ще се оправи.
Поръчах да й направят силно кафе. Ако успеем да излеем малко в гърлото й…
— Но защо го е направила? Мислиш ли, че… — Едуард замълча.
— Какво да мисля? — попита Ивлин.
— Мислиш ли, че е заради разследването? Заради полицията и всичко останало?
— Не е изключено да е заради това. Подобни неща могат да разстроят силно един и без това нервен и чувствителен човек.
— Моли никога не ми се е струвала нервна.
— Наистина това не е лесно да се определи със сигурност — отговори Ивлин. — Понякога и най-уравновесените на пръв поглед хора могат да излязат от релси.
— Да, спомням си… — Едуард отново замълча.
— Истината е — каза Ивлин, — че никой не знае нищо за никого. — И добави: — Дори и най-близките ти хора…