— Мислите ли, че би могла да направи още един опит? — попита Хилингдън.
Доктор Греъм потри чело раздразнено.
— Човек никога не знае какво може да се случи. Струва ми се, че е малко вероятно. Както сами се убедихте, промивките на стомаха са много неприятно и болезнено нещо. Но, разбира се, никога не може да се каже със сигурност. Не е изключено някъде да е скрила още от това лекарство.
— Никога не бих си помислил, че момиче като Моли може да направи опит да се самоубие — каза Хилингдън.
— Тези, които непрекъснато говорят, че ще се самоубият — отговори доктор Греъм сухо, — тези, които заплашват, че ще го направят, обикновено не го правят. По този начин те просто се самоизживяват по-драматично и изпускат парата от котела, образно казано.
— Винаги съм си мислил, че Моли е много щастлива. Може би… — Ивлин се поколеба. — Доктор Греъм, трябва да ви кажа нещо…
И тя му разказа за разговора си с Моли на брега в нощта, когато беше убита Виктория. Когато свърши, лицето на доктор Греъм беше станало много мрачно.
— Радвам се, че ми казахте тези неща, мисис Хилингдън. Това много ясно показва, че има някакъв много дълбок проблем. Да, още сутринта ще поговоря с мъжа й.
III.
— Искам да поговоря с теб за жена ти, Кендъл. Сериозно е.
Седяха в канцеларията на Тим. Мястото му до леглото на Моли беше заела Ивлин Хилингдън, а Лъки беше обещала да дойде малко по-късно и както сама се изрази: „да й направи магия“. Мис Марпъл също предложи услугите си. Горкият Тим беше разкъсан между ежедневните грижи за хотела и тревогата за състоянието на жена си.
— Вече не мога да разбера — отговори Тим. — Вече изобщо не мога да разбера Моли. Тя се промени.
Промени се до неузнаваемост.
— Сънувала е кошмари, доколкото разбрах?
— Да. Наистина. Много се оплакваше от тях.
— Колко време продължи това?
— О, не зная точно. Около… предполагам около месец, може би повече. Тя… Ние мислехме, че са най-обикновени кошмари.
— Да, да, разбирам напълно. Но по-сериозният симптом е, че изглежда се е страхувала от някого.
Оплаквала ли ти се е от това?
— Да, да. Спомена веднъж или два пъти, че… че някой я следи.
— Следи?
— Да, тя самата го каза веднъж. Каза, че те са нейни врагове и я следят.
— Тя имаше ли врагове, Кендъл?
— Не, разбира се, че нямаше.
— Може би се е случило нещо в Англия, преди да се ожените.
— О, няма нищо такова. Не се разбираше добре със семейството си, това е всичко. Майка й беше доста ексцентрична жена, може би е било трудно да се живее с нея, но нищо повече.
— В семейството й имало ли е някакви други случаи на психическа нестабилност?
Тим отвори уста импулсивно, но я затвори отново. Започна да си играе с писалката на бюрото пред него. Докторът каза:
— Тим, трябва да подчертая факта, че ако ми кажеш, ще е по-добре за Моли.
— Да, струва ми се. Да. Имало е такива случаи. Нищо сериозно… една леля, която изглежда не е съвсем с всичкия си. Искам да кажа… Е, подобни случаи има в почти всяко семейство.
— Да, разбира се. Така е. Не се опитвам да те плаша, но това би могло да показва наличието на някаква наследствена склонност към… към душевни сривове или самовнушение винаги, когато възникне напрегната ситуация.
— В интерес на истината, не зная кой знае колко — отговори Тим. — В края на краищата, хората не обичат да разказват подобни неща, нали?
— Не, разбира се. И преди това тя не е имала приятел, не е била сгодена за никого? Никой не я е заплашвал или ревнувал? Имало ли е подобни неща?
— Не зная. Струва ми се, че не. Преди да се срещнем, Моли е била сгодена за някого, но доколкото зная, родителите й са се противопоставили остро. А Моли е държала на своето повече от упоритост и желание да се наложи, отколкото заради нещо друго. — Той изведнъж се усмихна. — Когато човек е млад, се държи по подобен начин. Ако някой ти се противопостави, още повече започваш да държиш на този, когото си избрал.
Доктор Греъм също се усмихна.
— Да, така е, това често се случва. Човек не бива никога да възразява срещу лошите приятели на децата си. Обикновено след време те сами престават да се срещат с тях. И този неин годеник, който и да е бил той, не я е заплашвал по никакъв начин, така ли?
— Сигурен съм, че не е. Тя би ми казала. Според нея това е било някакво лудо юношеско увлечение от нейна страна, дължащо се преди всичко на факта, че той е имал много лоша репутация.