— Майор Палгрейв! — възкликна мистър Рафиъл. — Боже, какъв човек!
— Той сам предизвика съдбата си — каза мис Марпъл. — И съдбата на онова момиче Виктория… И едва не предизвика смъртта на Моли… Но успя да разпознае убиеца, няма съмнение в това.
— А как така изведнъж си спомни за стъкленото му око? — попита мистър Рафиъл с любопитство.
— Сеньора Де Касперо спомена нещо. Говореше някакви глупости, че бил грозен, че гледал лошо, че имал „лошо око“… Аз й обясних, че окото му е стъклено и че той, горкият, не е виновен за това. После тя каза, че очите му гледали в различни посоки, бил кривоглед… е, така беше, естествено. Каза, че носел нещастие. А аз знаех… знаех, че онзи ден бях чула нещо важно… И снощи, малко преди смъртта на Лъки си спомних какво беше то. И си дадох сметка, че вече няма никакво време за губене…
— А защо Тим Кендъл е убил не тази, която е искал?
— Чиста случайност. Според мен планът му е бил следният… След като е успял да убеди всички, включително и самата Моли, че тя е психически неустойчива натура и след като й е дал значителна доза от наркотика, който е използвал, той й е казал, че двамата с нея трябва да разгадаят мистериозните убийства, но тя трябва да му помогне. След като всички заспят, те поотделно е трябвало да отидат при потока. Вероятно й е казал, че знае много добре кой е убиецът и че трябва да му устроят капан. Моли се е подчинила, но е била объркана и замаяна от наркотика, което я е забавило. Тим е пристигнал пръв и е видял една жена, която много приличаше на Моли. Руса коса и светлозелен шал. Приближил се е отзад, запушил е устата й и я е потопил във водата…
— Симпатичен приятел! — възкликна мистър Рафиъл. — Само се чудя дали не би било по-лесно направо да й даде смъртоносна доза и всичко да приключи?
— Това е много по-лесно, разбира се — отговори мис Марпъл, — само че би предизвикало подозрения. Спомнете си, че всички приспивателни и успокоителни бяха прибрани, за да не може Моли да се добере до тях. А ако отнякъде се беше снабдила с нови, най-напред щяха да заподозрат мъжа й. Но ако в пристъп на отчаяние отиде и се удави в потока, докато невинният й съпруг спи сладко-сладко, цялата история щеше да се превърне в една романтична трагедия и никой не би предположил, че е убита. Освен това — добави мис Марпъл — убийците обикновено имат склонност да усложняват нещата. Просто не могат да не изработят някакъв сложен, пълен с подробности план.
— Изглежда смяташ, че знаеш всичко за убийците — вметна мистър Рафиъл. Значи смяташ, че Тим Кендъл не е разбрал, че е убил не тази, която трябва?
Мис Марпъл поклати глава.
— Дори не е погледнал лицето й. Избягал е колкото се може по-бързо. Изчакал е един час и е събудил хората, за да я търсят, играейки ролята на отчаян съпруг.
— А какво, по дяволите, е правела Лъки край потока посред нощ?
Мис Марпъл се прокашля притеснено.
— Струва ми се… Хм… Струва ми се, че е искала да се срещне с някого.
— С Едуард Хилингдън?
— О, не — отговори мис Марпъл. — С него всичко е било свършено… Чудех се дали… дали е възможно да е очаквала Артър Джаксън?
— Да чака Джаксън!
— Забелязах как го гледа един или два пъти — измърмори мис Марпъл в отговор.
Мистър Рафиъл подсвирна с уста.
— Моят женкар Джаксън! Няма да му го простя… Тим трябва доста да се е изненадал, когато е разбрал, че не е убил тази, която е искал.
— Да, наистина. Бил е доста отчаян. Видял е Моли жива и здрава… А си е давал много добре сметка, че слуховете за душевното й разстройство, които е разпространявал така усърдно, биха се спукали като сапунен мехур, ако я прегледа някой лекар специалист. А ако тя успееше да разкаже, че й е казал да отиде при потока, какво щеше да стане с него? Единствената му надежда е била да приключи с нея колкото може по-бързо. След това е напълно вероятно всички да повярват, че в пристъп на лудост Моли е удавила Лъки в потока и след това, ужасена от постъпката си, е отнела собствения си живот.
— И тогава — каза мистър Рафиъл — ти реши да се правиш на Немезида, а?
Той се отпусна на облегалката и изведнъж избухна в невъздържан смях.