Чернокожата островитянка се усмихна, каза „добро утро“ и постави подноса върху коленете на мис Марпъл. Толкова хубави бели зъби, толкова щастлива и усмихната. Тези момичета бяха добри по природа, жалко че изпитваха такава неприязън към брака. Това силно тревожеше пастор Прескът. Според него много от тях кръщавали децата си и това все пак било някаква утеха, но никой не сключвал брак.
Мис Марпъл започна да закусва и да мисли как ще прекара деня. Всъщност нямаше много за мислене.
Щеше да стане, когато си пожелае, нямаше да бърза, защото беше доста горещо и крайниците й не бяха така гъвкави, както някога. След това щеше да си почине десетина минути, да вземе плетката си и бавно да отиде в хотела. Там щеше да реши къде да се настани. На терасата с изглед към морето? Или да слезе на плажа, за да погледа къпещите се и играещите деца? Обикновено гледаше децата. Следобед, след като си почине, можеше да се повози с кола. Всъщност нямаше никакво значение.
„Днес ще е ден като всички останали“ — каза си тя.
Само че не беше.
Мис Марпъл започна да изпълнява плана си и тъкмо крачеше бавно по алеята към хотела, когато срещна Моли Кендъл. За първи път тази слънчева млада жена не се усмихваше. Изглеждаше толкова съсипана, че мис Марпъл я попита веднага:
— Мила моя, случило ли се е нещо?
Моли кимна, поколеба се за миг и каза:
— Е, добре. Все едно ще научите. Всички ще научат. Майор Палгрейв… Той умря.
— Умря?
— Да. През нощта.
— О, скъпа, толкова съжалявам!
— Да, ужасно е да имаме смъртен случай в хотела. Всички се разстройват… Разбира се, той беше много стар, но все пак…
— Вчера изглеждаше съвсем добре, беше толкова весел… — каза мис Марпъл, малко недоволна от намека, че е нормално да се очаква един човек в напреднала възраст да умре всяка минута. — Изглеждаше съвсем здрав — добави тя.
— Имал е високо кръвно налягане — обясни Моли.
— Но за това в наше време има лекарства. Всевъзможни хапчета. Науката е нещо чудесно.
— Да, но може да е забравил да си вземе хапчетата или да е взел повече, отколкото трябва. Като с инсулина.
Мис Марпъл не смяташе, че диабетът и високото кръвно налягане са едно и също нещо, и попита:
— А какво каза лекарят?
— О, да. Първо го видя доктор Греъм. Той почти не работи и живее в хотела. Дойдоха и официалните власти, разбира се. Трябваше да се оформи смъртният акт, но всичко изглежда съвсем ясно. Подобни неща се случват, ако имаш високо кръвно налягане. Особено ако прекалиш с алкохола. А майор Палгрейв беше доста непослушен в това отношение. Снощи също!
— Да, забелязах — отговори мис Марпъл.
— Сигурно в забравил да вземе лекарството си. Какъв лош късмет… Но все пак хората не могат да живеят вечно, нали? А за нас с Тим всичко това е много неприятно. Гостите ни могат да си помислят, че е станало заради храната.
— Но без съмнение симптомите на хранителните отравяния и високото кръвно налягане са съвсем различни.
— Да, така е. Но хората говорят каквото си поискат. Ако някой реши, че храната не е била хубава… и си замине… или каже на приятелите си…
— Според мен няма защо да се тревожите — успокои я мис Марпъл мило. — Както сама казахте, не е изключено един възрастен човек като майор Палгрейв да умре. За повечето от гостите ви това би било нещо напълно естествено… Тъжно е, да. Но не и странно.
— Ако поне — каза Моли — не беше толкова внезапно.
„Да, наистина е много внезапно“ — помисли си мис Марпъл след това, когато бавно се отдалечаваше по алеята. Предишната вечер беше жив, смееше се и разговаряше с Хилингдън и Дайсън, беше в прекрасно настроение, а сега…
Хилингдън и Дайсън… Мис Марпъл тръгна още по-бавно… И изведнъж спря като закована. Вместо да отиде на плажа, тя седна в единия ъгъл на терасата. Извади плетката си и иглите започнаха да подскачат бързо, сякаш се мъчеха да догонят мислите й. Нещо не й харесваше, не, никак че й харесваше. Беше станало така ненадейно…
Тя се замисли за предния ден. Майор Палгрейв и неговите безкрайни истории… Но всичко това беше нещо съвсем обикновено и нямаше нужда човек да слуша много внимателно… Но може би щеше да е по-добре, ако беше слушала.
Кения — той говореше за Кения и след това за Индия, за северозападната граница на Индия… После стана дума за убийства… Но дори тогава тя не слушаше внимателно…