— Някои мъже смятат, че жената изглежда най-добре пред печката.
— Не съм сигурен. Аз лично се колебая между сегашния ти вид и този на мостика, както държиш щурвала в ръце. Колко време още трябва да се готви това чудо?
— Близо половин час.
— Хубаво — Джоунъс стана и отиде до плота, където беше оставил две бутилки. — Ще имаме време за малко вино.
Слаб предупредителен сигнал проехтя в главата й. Припряно реши, че й трябва капак за яденето.
— Нямам подходящи чаши — каза, като ровеше из шкафа.
— Помислил съм и за това.
От плик до бутилките той извади две винени чаши с тънки столчета.
— Много си досетлив — промърмори Лиз.
— Нали не искаше да ти се мотая в краката, та реших и аз да свърша нещо.
Джоунъс измъкна корковата тапа на едното шише и остави виното да подиша.
— Тези свещи не са мои.
Обърна се и я видя да оправя ресните на една от тъканите покривчици за сервиране. Между тях, в средата на масата, беше сложил две тъмносини свещи, по чиято гладка повърхност проблясваха отражения от светлината.
— Наши са — каза той.
Тя бавно приглади с ръка покривчицата. За последен път беше палила свещи, когато изгасна токът. Тези нямаха непретенциозния грубоват вид на домакинските, а бяха тъпички и изящни.
— Не е имало нужда да си създаваш главоболия. Аз не…
— Свещите и виното те карат да се чувстваш неудобно ли?
Лиз остави покривката на мира и отпусна ръце.
— Не, разбира се.
— Хубаво — Джоунъс наля гъстото червено вино в двете чаши. Приближи се и й подаде едната. — Защото на мен ми действат отпускащо. Нали така се разбрахме за тази вечер?
Тя опита виното. Обзе я внезапно желание да избяга, ала остана закована на място.
— Боя се, че може би търсиш нещо повече, отколкото мога да дам.
— Не — той допря чашата си в нейната. — Търся точно толкова, колкото можеш да дадеш.
Тъй като не се чувстваше в свои води, Лиз отиде до хладилника.
— Можем да започнем със салатата.
Джоунъс запали свещите и загаси лампата. Какво толкоз, каза си тя. Има ли някакво значение? Атмосферата просто е приятно допълнение към яденето.
— Много красиво — обади се той, когато Лиз извади купата, украсена отстрани с резенчета авокадо, и я донесе на масата. — Как се нарича?
— Салата на маите — тя седна, опита парченце и за пореден път тази вечер остана доволна. — Научих рецептата, когато работех в хотела. Всъщност оттам идват повечето ми готварски познания.
— Превъзходно! — реши Джоунъс след първата хапка. — Сега съжалявам, че не те придумах да готвиш още от самото начало.
— Само еднократно — усмихна се Лиз. Вече не се чувстваше уморена и изнервена. — Храната не е…
— Включена в наема — довърши Джоунъс. — Бихме могли да се споразумеем.
Тя се засмя и боцна парченце грейпфрут.
— Няма да стане. Във Филаделфия как я караш?
— Една жена идва да чисти и заедно с това ми приготвя телешко задушено. В сряда — той лапна още една хапка с наслаждение. — Така веднъж седмично ям до насита.
— А светски събирания, приеми? Навярно често ходиш по такива места?
— На някои ми се налага заради работата, на други ходя за разнообразие — Джоунъс почти бе забравил удоволствието да седи по домашному в кухнята и да се радва на една обикновена вечеря. — Честно казано, уморително е да кръстосваш.
— Да кръстосваш ли?
— Когато бяхме тийнейджъри, двамата с Джери се мятахме в колата петък вечер и обикаляхме улиците. Идеята беше да видим кои момичета са направили същото. Приемите са точно такива обиколки за възрастни.
Лиз свъси вежди. Не звучеше така блестящо и вълнуващо, както си го представяше.
— Изглежда доста безсмислено.
— Не изглежда, а е.
— Не приличаш на човек, който върши нещо без определена цел.
— Компенсирам го с безсмислени вечери — промърмори той. — Идва един момент, когато разбираш, че не ти трябва кой знае колко.
Ето това е, осъзна Джоунъс. Не работата, не часовете, прекарани над юридическите книги или в съдебната зала. Именно безсъдържателните вечери го караха да се стреми към още нещо, да иска повече. Той взе бутилката да й долее, но очите му останаха приковани в нейните.
— Стигнах до това заключение съвсем неотдавна.
Тя усети обезпокояващо вълнение. Отмести чашата, стана и отиде до печката.
— Всички взимаме решения в определени моменти от живота си и преразглеждаме важността на нещата.