— Какво стана?
— Беше му трудно да изпълнява заповеди. Искаше да ги притисне прекалено силно, прекалено бързо. Веднъж ми каза, че трябвало да докаже нещо на самия себе си и на другата своя половина. По-добрата половина.
Джоунъс бавно се извърна. Болката отново се появи, неочаквана и остра. Лиз я видя в очите му, стана и отиде при него.
— Продължавайте — отрони той дрезгаво.
— Беше си наумил да отмъкне парите от една пратка. Не знаех за това, докато не ми позвъни от Акапулко. Смяташе, че е поставил главатаря им в положение, при което ще е принуден да действа лично. Казах му да стои там и да не предприема нищо и че го оттегляме от операцията. Щяхме да го върнем обратно в Щатите и да го държим някъде в безопасност, докато случаят приключи — Скот пусна в пепелника върху бюрото кибритената клечка, която още държеше. — Той не ни послуша. Върна се на Косумел и опита сам да се разправя с Манчес. Това го узнах, след като всичко бе свършило. Дори и да го знаех, не съм убеден, че бих могъл да го предотвратя. Не обичаме да губим хора, господин Шарп. Още по-малко приятели.
Постепенно гневът отшумяваше. Отцеждаше се капка по капка и попиваше в пресъхналата му като пустиня душа. Толкова в стила на Джери беше всичко това. Риск, приключение, възбуда, непредсказуемост.
— Продължавайте.
— Беше ни наредено да окажем натиск върху Лиз — Скот издаде приличен на смях звук, в който нямаше нищо весело. — Заповедта беше еднаква и от двете страни. До връщането ви от Акапулко не бяхме сигурни дали тя не е замесена в трафика. Тогава от заподозряна се превърна в примамка.
— Но аз дойдох в полицията! — Лиз погледна Моралес. — Дойдох при вас. Защо нищо не ми казахте?
— Не бях в течение за самоличността на агент Скот до вчерашния ден. Знаех само, че имаме човек на острова и че се налага да използваме вас.
— Ти беше охранявана — допълни Скот. — Нямаше ден, през който край теб да не бдяха хората на Моралес и моите също. Вашето присъствие тук — обърна се към Джоунъс, — усложни нещата. Напирахте твърде много. Мисля, че с Джери си приличате не само външно.
Джоунъс усети тежестта на верижката около врата си.
— Може би.
— И така, стигнахме до момента, в който трябваше да си уредим сметките с Манчес и някои други или да заложим капан. Спряхме се на капана.
— Нашето спускане долу. Било е нагласено.
— Манчес е имал нареждане да прави каквото сметне за необходимо, ала да върне парите, които Джери беше взел. Не са знаели за банковата касета — Скот издуха струя дим. — Налагаше ми се да им играя по свирката, за да запазя прикритието си. Но тогава пък и ние още не знаехме за касетата, докато вие не ни отведохте при нея. Колкото до Амбъкъл, той смяташе, че парите са у вас и искаше да си ги прибере обратно. Идеята му е била да представи нещата така, като че вие двамата сте ръководили контрабандния канал. А намерят ли ви мъртви, разследването ще приключи и опасността ще го подмине. Възнамерявал е да се притаи за известно време, после отново да подхване бизнеса на друго място. Всичко това го разбрах от Манчес. Да, вашето участие беше нагласено, предварително замислено — потвърди той. — Както и неговото. Отидох при Мериуърт, раздухах как Манчес се готви да ги измами и сам да отмъкне парите, с което целях да привлека за момента вниманието върху него. Когато Манчес е доплувал до лодката, аз разговарях по телефона с човек, когото знаех под името Кленси. Получих повишение и Кленси дойде сам да се разправи с вас.
Лиз се опитваше да види нещата като него, да си ги представи като шахматна игра, като някаква игра с участието на пионки. Не й се удаде.
— Още вчера сутринта си знаел кой е той и въпреки това ме остави да се кача на лодката.
— Наоколо имаше разположени десетина снайперисти. Аз имах пистолет, а Амбъкъл не беше въоръжен. Искахме да го принудим да нареди убийството ти, Лиз, както и да се разприказва пред теб, да изтърве колкото е възможно повече. Защото искаме да има достатъчно материал за пред съда. И да го пъхнем зад решетките за дълго. Вие сте адвокат, господин Шарп. Знаете как стоят нещата. Може да имате куп доказателства, всичко да изглежда в кърпа вързано и пак да загубите. Виждали сме много такива мръсници да се измъкват. — Той издуха през зъби цигарения дим. — Този обаче се отправя директно към федералния затвор.
— Остава още въпросът дали тези хора ще бъдат съдени във вашата или в моята страна — Моралес говореше кротко и не помръдна, когато Скот се извърна към него.