„Пух-пах-пух — пухтеше все по-бързо и по-бързо машината. — Пух-пах-пух!“ После започна да се задъхва, сякаш препускаше галоп. Очите на Карлсон сияеха.
А Дребосъчето престана вече да се безпокои за петната върху поличката. Той беше щастлив, дето има такава чудесна машина и дето се е запознал с Карлсон, най-добрия в целия свят специалист по парни машини, който толкова майсторски провери предпазната клапа.
— Е, Дребосъче — каза Карлсон, — това се казва „пух-п ах-пух“! Разбирам от тия работи. Аз съм най-добрият спе…
Но Карлсон не успя да завърши, защото в този миг се раздаде гръмък взрив и парчета от разрушената парна машина се разлетяха навсякъде из стаята.
— Тя избухна! — извика възторжено Карлсон, сякаш беше успял да направи най-интересния фокус с парната машина. — Честна дума! Тя избухна! Какъв бумтеж! Колко силен!
Но Дребосъчето не можеше да сподели радостта на Карлсон. Той стоеше смаян, с очи, пълни със сълзи.
— Парната ми машина… — хълцаше той. — Парната ми машина стана на парчета!
— Това е дреболия, обикновено нещо! — и Карлсон махна безгрижно със своята малка пълничка ръка.
Аз ще ти дам още по-хубава машина — успокояваше той Дребосъчето.
— Ти ли? — учуди се Дребосъчето.
— Разбира се. Горе при мене има няколко хиляди парни машини.
— Къде е това „горе“ при тебе?
— Горе в моята къщичка на покрива.
— Ти имаш къщичка на покрива? — попита Дребосъчето. — И няколко хиляди парни машини?
— Е, да. Две стотици напълно сигурно.
— Колко ми се иска да дойда в твоята къщичка! — извика Дребосъчето.
Трудно беше да повярваш в това: да съществува малка къщичка на покрива и Карлсон да живее в нея.
— И като си помислиш само каква къща, пълна с парни машини! — провикна се Дребосъчето. — Двеста машини!
— Е, аз не съм пресмятал точно колко са останали — уточни Карлсон, — но не са по-малко от няколко дузини.
— И ти нали ще ми дадеш една машина?
— Разбира се!
— Още ей сегичка ли?
— Не, първо трябва да ги попрегледам малко, да проверя предпазните клапи… е, и още нещо такова. Спокойствие и само спокойствие! Тия дни ще получиш машината.
Дребосъчето се зае да събира от пода парчетата от онова, което преди малко беше неговата парна машина.
— Представям си как ще се разсърди татко — промърмори загрижено Дребосъчето. Карлсон повдигна учудено вежди:
— За парната машина ли? Че това е дреболия, обикновено нещо, за което не си струва да се вълнуваш! Така предай на твоя татко. Аз бих му го казал сам, но бързам и не мога да се бавя повече тука… Сега няма да успея да се срещна с твоя баща. Трябва навреме да се върна вкъщи, та да видя какво става там.
— Много добре направи, дето дойде при мене — каза Дребосъчето. — Макар че, то се знае, парната машина… ти нали ще се отбиеш пак някой път?
— Спокойствие и само спокойствие! — каза Карлсон и натисна копчето на корема си.
Моторът забръмча. Карлсон все още стоеше неподвижно и чакаше перката да се завърти с всичка сила. Изведнъж той се издигна от пода и направи няколко кръга из стаята.
— Моторът нещо стърже. Трябва да отлетя в работилницата да го смажат. Разбира се, и аз мога да сторя това, но бедата е там, че нямам време… Мисля все пак да се отбия в работилницата.
Дребосъчето също помисли, че така ще бъде по-разумно.
Карлсон отлетя през отворения прозорец; неговата малка дебеличка фигурка се очерта ясно върху фона на пролетното небе, обсипано със звезди.
— Довиждане, Дребосъче! — извика Карлсон, като помаха със своята пълна ръчичка, и изчезна.
Карлсон строи кула
— Нали вече ви казах, че той се казва Карлсон и че живее там горе, на покрива — рече Дребосъчето. — Какво особено има тука? Нима хората не могат да живеят, където си искат?…
— Не се инати, Дребосъче! — каза майка му. — Ако знаеш как ни изплаши! Истински взрив! Нали можеше да те убие! Наистина ли не разбираш?
— Разбирам. Но все пак Карлсон е най-добрият в света специалист по парните машини — отговори Дребосъчето и погледна сериозно майка си.
Как така не разбира тя, че е невъзможно да кажеш „не“, когато най-добрият специалист по парните машини предлага да провери предпазната клапа!
— Ти си отговорен за своите постъпки — каза строго бащата — и не трябва да стоварваш вината върху някакъв си Карлсон от покрива, който изобщо не съществува.
— Не — каза Дребосъчето, — той съществува!
— При това можел и да хвърчи — додаде насмешливо Босе.