Вече бях облекчена, можех да дишам и да се движа. Първата ми мисъл бе, че Кармила си е направила шега и че съм забравила да обезопася вратата. Изтичах до нея и я намерих заключена, както обикновено отвътре. Страхувах се да я отворя — бях ужасена.
Скочих в леглото и се покрих през глава със завивките. Лежах там до сутринта повече мъртва, отколкото жива.
Би било напразно да се опитвам да опиша ужаса, с който дори и сега си припомням случката от онази нощ. Не беше такава мимолетна уплаха, каквато съня оставя след себе си. Тя ставаше по-силна с времето и се свързваше със стаята и мебелите, които обкръжаваха видението.
На следващия ден не можех да понасям да бъда сама дори и за миг. Трябваше да кажа на татко, но имаше две противоположни причини и не го направих. Първо, мислех, че той би се изсмял на моя разказ, а аз не бих могла да изтърпя той да бъде сметнат за шега.
Второ, смятах, че той би могъл да си въобрази, че съм била нападната от загадъчната болест, която обхвана околността. Самата аз нямах оплаквания от този род и тъй като той самия беше инвалид за известно време, аз се страхувах да го безпокоя. Беше ми достатъчно добре с моите добродушни компаньонки, госпожа Перодон и жизнерадостната госпожица Лафонтен. Те и двете забелязаха, че съм в лошо настроение, изнервена и аз накрая им разказах какво ми тежеше толкова на сърцето. Госпожицата се засмя, но ми се стори, че госпожа Перодон доби загрижен израз.
— Между другото — каза госпожицата, смеейки се, — алеята с високите липи зад спалнята на Кармила е заселена с духове!
— Глупости! — възкликна госпожата, която вероятно намери темата за много неподходяща. — И кой ти разказва тези истории, скъпа?
— Мартин казва, че е идвал два пъти тук, когато са поправяли старата порта преди изгрев слънце. И двата пъти видял същата женска фигура да върви надолу по алеята.
— Да, сигурно я е видял, докато все още има такива, които да му вярват — присмя се госпожа Перодон.
— Осмелявам се да го кажа, защото беше много уплашен! Никога не бях виждала ТОЛКОВА изплашен глупак!
— Не трябва да казвате и дума за това пред Кармила, защото тя може да види тази алея от прозореца на стаята си! — намесих се аз. — И тя е по-голям страхливец от мен.
Кармила слезе много по-късно от обикновено този ден.
— Бях толкова изплашена снощи! — каза тя, когато вече бяхме заедно. — И сигурна, че щях да видя нещо страшно, ако не бях купила онзи талисман от бедния малък шарлатанин, когото аз нарекох с такива обидни имена. Сънувах, че нещо черно идва до леглото ми и се събудих в пълен ужас. За няколко секунди наистина ми се стори, че виждам една тъмна фигура до камината, но бръкнах под възглавницата за амулета и в момента, в който пръстите ми го докоснаха фигурата изчезна. Бях съвсем сигурна, че ако го нямах при себе си би се случило нещо страшно. Вероятно би ме задушило, както онези нещастни хора, за които чухме.
— Добре, слушай ме! — започнах аз и разказах за приключението си, при описанието на което тя изглеждаше ужасена.
— А талисманът при теб ли беше? — сериозно запита тя.
— Не! Пуснах го в една порцеланова ваза в гостната, но със сигурност ще го взема с мен тази нощ, щом ти толкова вярваш в него!
За толкова кратко време аз не мога да ви кажа и дори да разбера как преодолях толкова успешно уплахата, за да легна сама в стаята си следващата нощ. Ясно си спомням, че пъхнах талисмана под възглавницата си. Почти мигновено заспах и през цялата нощ спах дори по-дълбоко от обикновено. По същия начин прекарах и следващата. Спях много дълбоко, не бях обезпокоявана от сънища. Но се събуждах с усещане за отпадналост и меланхолия, което, въпреки всичко, не надминаваше степента на нормалното.
— Е, нали ти казах! — изрече Кармила, когато описах моя спокоен сън. — Аз също спах превъзходно снощи. Закачих талисмана на ревера на нощницата си. Той бе твърде далеч предната нощ. Съвсем сигурна съм, че всичко е било фантазия, с изключение на сънищата. Преди мислех, че зли духове правят сънищата, но нашият доктор ми каза, че няма такова нещо. Както често се случва, само минаваща треска или някоя друга болест, каза той, чука на вратата и когато не може да влезе, отминава заедно с тревогата.