— И какво мислиш, че е талисмана? — попитах аз.
— Бил е опушен или напоен с някакво лекарство и е противоотрова, предпазно средство срещу маларията — отговори тя.
— Значи действа само на тялото?
— Сигурно! Да не предполагаш, че злите духове са изплашени от парчета кожа или от миризмите на аптекарски разтвори? Не, тези заболявания, блуждаещи във въздуха, започват да измъчват нервите и така заразяват мозъка. Но преди те да могат да те сграбчат, талисманът ги отблъсква. В него няма нищо вълшебно, то е просто естествено.
Бих била по-щастлива ако можех напълно да се съглася с Кармила.
Няколко нощи спах дълбоко, но все още всяка сутрин чувствах същата отпадналост и умора тежеше над мен през целия ден. Почувствах се като момиче, което се е променило. Над мен се спускаше една необичайна меланхолия, меланхолия на която не можех да попреча. Смътни мисли за смърт започнаха да се зараждат. Идеята, че бавно гасна започна леко и не толкова неприемливо от мен, да ме завладява. Дори и да беше тъжно, съзнанието ми го възприемаше с лекота, а душата ми свикна мълчаливо с него. Не бих допуснала че бях болна, не бих се съгласила да кажа на татко или да накарам да извикат доктора. Кармила ми стана по-предана от всякого и нейните странни пристъпи на вяло обожание — по-чести. Тя продължаваше да злорадства с нарастваща страст, колкото повече отслабваха моите сили и дух. Това винаги ме шокираше като моментен проблясък на лудост.
Без да го зная, аз бях вече в един силно напреднал стадий на най-странната болест, от която някога смъртните са страдали.
Имаше едно неизразимо очарование в нейните ранни симптоми, което ме примири с омаломощаващия ефект в този стадий на болестта. Това очарование се увеличаваше за известно време, докато достигна до някаква точка, когато усещането за ужасното се примеси с него, задълбочавайки се както ще чуете, докато обезцвети и изврати цялото състояние на живота ми.
Първата промяна, която изпитах бе особено приятна. Тя бе много близо до повратната точка, от която започваше спускането към ада. Някакви неясни и особени усещания ме спохождаха по време на сън. Преобладаващото бе на онази приятна, своеобразна студена тръпка, която ние чувстваме при къпане, щом се движим срещу течението на реката. Това скоро бе придружено от сънища и изглеждаше безконечно. Беше толкова неясно, че аз никога не бих могла да си припомня тяхната обстановка и участници или някаква свързваща част в тяхното действие. Те оставяха страшен отпечатък и чувство за изтощение, сякаш аз бях преминала през един дълъг период на душевно напрежение и опасност. След всички тези сънища, при събуждането, оставаше спомен, че съм била на едно почти тъмно място, че съм говорила с хора, които не съм могла да видя и особено един ясен глас като на жена. Много слаб глас, който сякаш говореше от разстояние, бавно, създавайки същото усещане за неописуема тържественост и страх. Понякога усещах, че някаква ръка се спуска тихо покрай бузите и врата ми. Друг път ми се струваше, че горещи устни ме целуваха по-дълго и по-любещо, когато достигаха до гърлото ми, но там милувката се заковаваше. Сърцето ми биеше по-бързо, дишането ми се ускоряваше, отслабваше бързо и изцяло замираше. Едно ридание, което се превърна в усещане за задушаване надделя и се превърна в жестока конвулсия, при която разумът ми ме напусна и аз изпадах в безсъзнание.
Изминаха три седмици от започването на това необяснимо състояние. Моите страдания през последните седмици, се отразиха на външния ми вид. Бях побледняла, очите ми се разшириха, обиколиха ги тъмни сенки. Отпадналостта, която отдавна усещах, започна да се проявява в моето изражение. Баща ми често ме питаше дали съм болна, но вече с настоятелност, която ми се струваше необяснима. Аз отричах, уверявайки го, че съм твърде добре. В известен смисъл това беше вярно. Нямах болки, не можех да се оплача от никакви телесни неразположения. Това не би могло да бъде онова ужасно заболяване, което селяните наричат обладаване от зъл дух, тъй като аз вече страдах от три седмици, а те бяха рядко болни за повече от три дни и смъртта слагаше край на мъченията им.
Кармила се оплака от сънища и трескави усещания, но в никакъв случай от такова тревожно естество като моите. Казвам, че моите бяха крайно тревожни. Ако бях способна да разбера състоянието си, бих призовала за помощ и съвет на колене. Наркотикът на едно неподозирано влияние действаше върху мен и сетивата ми бяха притъпени.
Сега ще ви разкажа за сън, който доведе до едно неочаквано разкритие. Една нощ, вместо гласа, когото бях свикнала да чувам в тъмното, аз чух друг — сладък, нежен и същевременно плашещ. Той ми каза: «Майка ти те предупреждава да се пазиш от убиеца!» В същото време неочаквано блесна светлина и аз видях Кармила, стояща близо до леглото, облечена в своята нощница, окъпана от глава до пети в кръв. Събудих се с писък, обладана от мисълта, че Кармила е била убита. Спомням си как скочих от леглото и моя следващ спомен е, че стоях в коридора и виках за помощ.