Госпожата и госпожицата дотичаха бързо от стаите си в тревога. Една лампа винаги гореше в коридора и виждайки ме, те скоро разбраха причината за моята уплаха. Настоях да почукаме на вратата на Кармила. Нашето почукване остана без отговор. То скоро се превърна в блъскане и шумотевица. Извикахме името й, но всичко беше напразно. Всички се изплашихме, защото вратата беше заключена. Изтичахме обратно в паника до моята стая. Там ние звънихме дълго и упорито. Ако стаята на баща ми беше в тази част на къщата ние бихме го извикали веднага на помощ. Но уви! Той не можеше да ни чуе и стигането до него включваше един преход, за който никой от нас нямаше смелост. Прислужниците дойдоха скоро, тичайки нагоре по стълбите.
В това време бях сложила халата и чехлите си. Моите компаньонки бяха вече преоблечени по същия начин. Разпознавайки гласовете на прислужниците в коридора, ние заедно се устремихме навън. Подновихме отново безплодно нашите призиви на вратата на Кармила. Заповядах на мъжете да разбият ключалката. Те го сториха и ние застанахме на прага, държейки високо лампите.
Погледнахме вътре. Извикахме я по име, но нямаше отговор. Огледахме стаята. Всичко изглеждаше недокоснато. Беше точно във вида, в който я оставих, когато й пожелавах лека нощ. Кармила беше изчезнала.
Като видяхме стаята в пълен порядък, с изключение на нашето насилствено влизане, ние започнахме малко да се успокояваме. Скоро дойдохме на себе си дотолкова, че да отстраним мъжете. Госпожицата се сети, че навярно Кармила е била събудена от суматохата до вратата, панически е скочила от леглото и се е скрила в някой стенен шкаф или зад някоя завеса, от които тя разбира се, не би могла да излезе докато домакина и неговите слуги не са се оттеглили. Ние възобновихме претърсването и отново я повикахме по име. Беше безрезултатно. Нашата обърканост и вълнение нараснаха. Проверихме прозорците, но те бяха добре затворени. Молех се Кармила да не играе повече тази жестока игра, ако тя наистина се бе скрила някъде. Молехме й се да излезе и сложи край на нашето безпокойство. Всичко беше напразно. Вече бях убедена, че тя не беше в стаята, нито в гардеробната, вратата на която все още беше заключена отвътре. Тя не би могла да премине през нея. Бях безкрайно озадачена. Дали Кармила не беше открила някой от онези тайни проходи, за които старият домакин казваше, че съществуват в замъка, макар че сведенията за тяхното точно местонахождение бяха изгубени. Несъмнено един къс срок от време би обяснил всичко. Засега бяхме силно объркани.
Минаха четири часа и аз предпочетох да прекарам оставащите часове на крак в стаята на госпожата. Дневната светлина не донесе разрешение на затруднението. Цялото домакинство начело с баща ми, беше в състояние на възбуда на сутринта. Претърсена беше всяка част на замъка. Претърсени бяха и парковете около него. От изчезналата дама не можеше да бъде открита и следа. Потокът беше прочистен. Баща ми беше силно разтревожен. Какво щеше да разкаже на майката на клетото момиче при нейното завръщане? Аз също не бях на себе си, въпреки че моята печал бе от съвсем друго естество.
Утрото премина в тревога и вълнение. Беше станало един часа и все още нямаше известия. Изтичах до стаята на Кармила и я намерих да стои до тоалетната масичка. Останах поразена. Тя ме извика мълчаливо при себе си с хубавото си малко пръстче. Лицето й изразяваше безграничен страх. Побягнах към нея в изблик на радост. Целувах я и я прегръщах многократно. Дотичах до звънеца и звънях ожесточено, за да докарам тук други, които биха могли веднага да успокоят баща ми.
— Скъпа Кармила, какво стана с теб през цялото това време? Ние бяхме в мъчително безпокойство заради теб! — извиках аз. — Къде беше? Как се завърна?
— Миналата нощ беше нощ на чудесата! — каза тя.
— Имай милост! Обясни всичко, което можеш!
— Беше след два часа снощи — каза тя, — когато аз си легнах, както обикновено със заключена врата. Заключих онази на стаята за събличане и другата, която води към коридора. Спах необезпокоявана и доколкото си спомням, без да сънувам. Но се събудих върху канапето в гардеробната и намерих вратата между стаите отворена, а другата врата — разбита. Как е могло всичко това да се случи без да съм се събудила? Трябва да е било придружено със силен шум, а аз особено лесно се събуждам? И как съм могла да бъда изнесена от леглото, без да е бил нарушен сънят ми? Аз, която се стряскам и от най-малкото помръдване?