Ние вече бяхме стигнали до мястото, при което пътят за Друнщал, по който генералът беше дошъл, се отделя от пътя за Карнщайн.
— Колко има още до развалините? — запита генералът, гледайки тревожно напред.
— Около половин левга — отговори баща ми. — Умолявам те, нека чуем историята, която ти бе толкова добър да обещаеш.
«От все сърце», каза генералът с известно усилие и след кратка пауза, за да подреди мислите си, той започна един от най-странните разкази, които някога бях чувала.
— Моето мило дете очакваше с голямо удоволствие посещението, което ти бе така добър да уредиш за нея при твоята очарователна дъщеря. — Тук той ми направи един галантен, но меланхоличен поклон. — Междувременно имахме покана да посетим другия мой приятел — граф Карлсфелд. Трябваше да вземем участие в поредица от празненства, които както си спомняш, бяха давани от него в чест на неговия знатен посетител — «Великият херцог Карл».
— Да и те бяха, струва ми се, много разкошни! — каза баща ми.
— Подобаващи за принцове! Тогава гостоприемството му беше царско. Той правеше чудеса. Нощта, от която бележи началото си моята мъка, бе определена за един великолепен маскарад. Парковете бяха разтворени, дърветата украсени с цветни лампи. Имаше такъв показ от фойерверки, какъвто и самият Париж никога не беше виждал. И такава музика, музиката знаеш е моята слабост — такава очарователна музика! Най-добрият инструментален оркестър на света и най-добрите певци, които биха могли да бъдат събрани от всички големи опери в Европа. Когато се разхождаш безцелно из тези фантастично осветени паркове, край блесналия на лунната светлина замък, хвърлящ розова светлина от дългите редици на прозорците си, ти би могъл внезапно да чуеш възхитителни гласове, прокраднали се от лодките по езерото. Аз се почувствувах пренесен в романтизма и поезията на моята ранна младост. Когато фойерверките приключиха и бала започна, ние се върнахме в огромните зали, които бяха разтворени за танцуващите. Знаете, че бала с маски е една красива гледка, но такъв блестящ спектакъл като този не бях виждал никога преди това. Обществото бе аристократично, отбрано. Аз бях почти единствения «никой» представен там. Моето скъпо дете изглеждаше твърде красиво. Тя не носеше маска.
Нейното вълнение и наслада прибавяха един неизразим чар към винаги хубавите й черти. Забелязах една млада дама, облечена превъзходно, носеща маска. Стори ми се, че наблюдава възпитаничката ми с необичаен интерес. Бях я видял по-рано същата вечер, в голямата зала и тогава, минавайки покрай нас ни наблюдаваше внимателно. Друга дама, също маскирана, облечена богато и стилно, с горд вид на високопоставено лице, я придружаваше като компаньонка. Ако младата дама не носеше маска, аз бих могъл, разбира се, да разбера със сигурност дали тя гледаше моето бедно дете. Сега съм съвсем сигурен, че е било така.
Вече бяхме в един от салоните. Моята племенница танцуваше и си почиваше за малко в един от столовете край вратата. Аз стоях наблизо. Двете дами, които споменах, бяха се приближили и по-младата зае стола до моята възпитаница и за известно време й говори нещо с тих глас. Нейната компаньонка застана до мен. Възползвайки се от предимството на маската си, тя се обърна към мен с тон на стар приятел и назовавайки ме по име започна разговор, който силно погъделичка любопитството ми. Тя спомена многото места, където ме беше срещала: в кралския двор и в аристократични семейства. Намекна незначителни случки, за които аз отдавна бях престанал да мисля, но открих, че те са били само временно изоставени от паметта ми, защото мигновено оживяха.
След всеки изминал миг ставах все по-любопитен да узная коя бе тя. Тя възпираше тези опити за разкрития много умело и леко. Показваше познаване на много откъси от живота ми и това ми се струваше съвсем необяснимо. Сякаш изпитваше истинско удоволствие да дразни любопитството ми и да ме гледа как се затруднявам в моята обърканост от една догадка към друга. Тази жена се оказа майка на младата дама. Междувременно младата госпожица, която нейната майка назоваваше със странното име Миларка и към която тя се бе обърнала един или два пъти, бе влязла със същата лекота и грация в разговор с моята възпитаница. Представи й се казвайки, че майка й била много стара моя позната. Говореше с допустимата дързост, която маската правеше възможна. Говореше като приятел, възхищаваше се от роклята й и изразяваше много приятно възхищението си от нейната красота. Забавляваше моето дете с подигравателна критика към хората, които се тълпяха в балната зала и се смееше, за да я развесели. Беше много духовита, жива и след известно време двете станаха много добри приятелки. Младата непозната сваляше маската си, показвайки едно забележително красиво лице. Не бях го виждал никога преди това. Но въпреки че бе ново за нас, чертите му бяха така обаятелни, както и толкова хубави, че бе невъзможно да не почувствуваме силното му привличане. Моето бедно момиче го изпита. Не бях виждал някого така заслепен от пръв поглед, но и самата непозната наистина изглеждаше силно привлечена от нея.