През това време, възползвайки се от възможностите, които представяше маскарадът, аз зададох не един въпрос на по-възрастната дама:
— Безкрайно ме объркахте — казах аз, смеейки се. — Не е ли достатъчно? Няма ли вече да се съгласите да застанем на равни начала и да благоволите да махнете маската си?
— Може ли друга молба да бъде по-несправедлива? — отвърна тя. — Да искате от една дама да ви даде предимство! Освен това, откъде знаете че ще ме разпознаете? Годините променят човека!
— Както виждате — казах аз, с поклон и предполагам с лек меланхоличен смях.
— Както ни казват философите — каза тя, — откъде знаеш че ще си помогнеш ако видиш лицето ми?
— Ще трябва да опитам — отговорих аз. — Напразно се опитвате да се представяте за стара жена! Вашата фигура ви издава.
— Въпреки всичко, години са минали откакто ви видях, а и вземам под внимание кога вие сте ме виждали за последен път. Миларка е моя дъщеря, затова не мога да бъда млада, дори и в очите на хора, които времето е научило да бъдат снизходителни. А и може да не желая да бъда сравнявана с онази, която вие помните! Нямате маска за сваляне. Не можете да ми предложите нищо в замяна.
— При всички случаи, няма да отречете — казах аз, — че тъй като съм удостоен с вашето позволение да разговаряме, аз трябва да знам как да се обръщам към вас! Трябва ли да ви казвам госпожа графинята?
— Що се отнася до това — започна тя, но беше прекъсната от един господин облечен в черно, който изглеждаше особено елегантен и изискан, с този недостатък, че лицето му бе най-смъртно бледото, което някога бях виждал, с изключение на мъртвите. Той не беше маскиран — обикновено вечерно облекло на благородник. Той каза без да се усмихва, но с галантен и необикновено нисък поклон:
— Ще ми разреши ли госпожа графинята да кажа само няколко думи, които могат да я заинтересуват?
Дамата бързо се обърна към него и докосна устните си в знак за мълчание. След това ми каза:
— Пазете ми мястото, генерале! Ще се върна след като разменя няколко думи.
И с тази закачливо дадена заповед, тя се дръпна малко встрани с господина. Говори известно време, очевидно много сериозно. След това те се оттеглиха заедно в тълпата и аз ги изгубих за няколко минути. Прекарах този интервал от време в главоболене да се досетя за самоличността на дамата, която изглежда ме помнеше много добре. Помислих да се върна и да се присъединя към разговора между моята хубава възпитаница и дъщерята на графинята, опитвайки се докато тя се върне, да я изненадам сетил се за името, титлата, замъка и нейните имения. Но в този момент, тя се завърна, придружена от бледия човек, който каза:
— Ще се върна и уведомя госпожа графинята, когато каретата й е пред вратата — след което се оттегли с поклон.
— Значи ще трябва да се лишим от госпожа графинята? Надявам се само за няколко часа? — казах аз с нисък поклон.
— Може да е само за толкова, но може да е и за няколко седмици. За нещастие той дойде да ми говори точно сега. Вече познахте ли ме?
Уверих я, че не.
— Ще ме познаете — каза тя, — но не сега. Ние сме по-стари и по-добри приятели отколкото, вероятно, вие подозирате. Още не мога да се разкрия. След три седмици ще мина през вашия прекрасен замък, за който съм правила проучвания. Тогава ще ви посетя за час или два и ще подновя едно приятелство, за което никога не мисля без хиляди приятни спомени. Някои вести стигнаха до мен като гръм. Сега трябва да потеглям и да пътувам близо сто мили по един заобиколен път с цялата бързина, която мога евентуално да постигна. Моите затруднения се увеличават. Само дето съм възпрепятствувана от умишленото прикриване на името си, за да не отправя една много специална молба към вас. Моето бедно дете не е възстановило съвсем силите си. Конят й падна заедно с нея при един лов, на който тя беше поканена. Още не се е съвзела от шока и нашият лекар казва, че тя в никакъв случай не трябва да се изморява за известно време. Ние дойдохме до тук при много леки преходи, едва по шест левги на ден. Сега трябва да пътувам ден и нощ в мисия на живот и смърт — мисия, критична и имаща важно значение. Същността й аз ще бъда в състояние да ви обясня когато се срещнем и се надявам, че това ще стане след няколко седмици и без необходимост от някакво прикриване.