Поприказвахме още малко и между другите неща, които той каза, бе и това:
— Един от белезите на вампира е силата на ръката му. Крехката ръка на Кармила стисна като стоманени клещи китката на генерала, когато той вдигна брадвата за удар. Но силата не се ограничава само до стискането, тя вцепенява хванатия крайник, който бавно се възстановява, ако въобще може след това.
На следващата пролет баща ми ме заведе на обиколка в Италия. Останахме далеч от дома за повече от година. Мина много време преди страха от скорошните събития да затихне. Но и до този час, образът на Кармила се връща в паметта ми с двусмислена последователност — понякога игривото, весело красиво момиче, понякога гърчещия се злодей, когото видях в разрушения параклис. Често се стряскам, мислейки че съм чула леките стъпки на Кармила пред вратата на гостната.