— Предавам се.
Зашеметен и сляп, Монк се задърпа, но онзи беше обучен достатъчно добре, за да овладее съпротивата му — свали го на колене и притисна ножа по-силно до шията му. Кат се вгледа в очите на Монк, докато крачеше напред.
Три стъпки.
Онзи се поотпусна. Кат забеляза, че върхът на ножа се отклонява леко встрани.
И това стигаше.
Хвърли се напред и изтегли ножа от канията на китката си. Използва инерцията си да го метне. Ножът прелетя разстоянието за миг и се заби в окото на мъжа. Той падна назад и повлече и Монк.
Кат измъкна втори нож от ботуша си и го метна в посоката, указана й от Монк и от едва доловимото раздвижване в сенките. Трети стрелец. Чу се кратък вик. От сенките се строполи мъж, пронизан в гърлото.
Монк се надигна неуверено, пръстите му зашариха трескаво и откриха ножа на другия мъж. Беше си изгубил очилата, а Кат нямаше резервни. Налагаше се да го води.
Помогна му да се изправи и преметна ръката му през рамото си.
— Спокойно, ще те водя.
Обърна се и в същия миг я заля светлина на фенерче. Усилена от очилата и за нощно виждане, тя я прониза чак до тила, ослепителна и болезнена.
Четвърти стрелец.
Който беше пропуснала.
Отново.
22:02
Грей забеляза на компютърния екран внезапната светлина някъде дълбоко в некропола. Това не можеше да е на добре. Така се и оказа. В едната половина на разделения си екран видя как Раул вдига радиото до ухото си и се усмихва доволно. В другата половина видя как подкарват Кат и Монк под прицел; ръцете им бяха стегнати зад гърба с жълто тиксо.
Избутаха ги по стъпалата до платформата.
Раул остана при гробницата. Земята продължаваше да трепери. Единият от помощниците му стоеше до него; другият се беше спуснал под гробницата.
Раул повиши глас:
— Капитан Пиърс! Лейтенант Верона! Излезте или тези двамата ще умрат!
Грей не помръдна. Не разполагаше с човешка и огнева мощ да обърне ситуацията в своя полза. Нямаше начин да ги спаси. А да се подчини на искането на Раул означаваше само да се прости и със своя живот. Раул щеше да ги убие всичките. Затвори очи с мисълта, че обрича колегите си на смърт.
Нов глас го накара да ги отвори.
— Излизам! — Рейчъл се появи в обсега на втората камера, ръцете й бяха вдигнати във въздуха.
Кат поклати глава. Тя също разбираше колко глупава е постъпката на италианката.
Двама въоръжени стрелци пресрещнаха Рейчъл и я заведоха при другите.
Раул пристъпи напред, насочи тежък пистолет към рамото на Рейчъл и изрева:
— Това е петдесет и шести калибър, Пиърс! Ще й откъсне ръката! Излез или ще започна дай късам крайниците един по един! Броя до пет!
Грей видя ужаса в очите на Рейчъл.
Можеше ли да гледа как разкъсват приятелите му на парчета? И ако го направеше, какво щеше да спечели? Докато той се криеше, Раул и хората му щяха да унищожат всички улики, скрити тук. И смъртта на другите щеше да е напразна.
— Пет…
Погледна към лаптопа, към Рейчъл…
Нямаше избор.
Преглътна един стон, смъкна раницата от гърба си, измъкна нещо от един вътрешен джоб и го скри в шепата си.
— Четири…
Грей превключи лаптопа на тъмен режим и го затвори. Ако самият той не оцелееше, поне можеше да се надява, че компютърът ще послужи като доказателство за случилото се тук.
— Три…
Грей изпълзя от мавзолея и заобиколи, за да скрие позицията си.
— Две…
Свърна назад към главната улица. — Едно…
Преплете пръсти и ги вдигна над главата си, после се показа.
— Тук съм. Не стреляй!
22:04
Рейчъл гледаше как водят Грей към тях.
По мрачното му лице разбра, че е сгрешила. Надявала се бе да му спечели малко време, време да направи нещо, за да ги спаси или да спаси поне себе си. Не искаше тя да е последната на свобода в некропола, да стои настрани и да гледа как другите ги убиват.
И макар Кат да се беше предала заради Монк, поне се беше опитала да го спаси, нищо че планът й се оказа неуспешен. Рейчъл, от своя страна, беше действала, водена единствено от вярата си в способностите на Грей.
Водачът на Драконовия двор я бутна настрани, без да сваля очи от Грей, който се качваше по платформата, Вдигна тежкия си пистолет и го насочи към гърдите на Грей.