— Ти ми причини предостатъчно неприятности — каза Раул и вдигна предпазителя. — И никаква телесна броня няма да спре този куршум.
Грей не му обърна внимание.
Очите му срещнаха очите на Монк, на Кат… после и тези на Рейчъл.
Разтвори леко пръстите върху главата си и между тях се показа матовочерно яйце. Каза само една дума:
— Очите.
22:05
Грей разчиташе, че вниманието на Раул и хората му ще е приковано върху него, когато гранатата избухне над главата му. Макар да беше стиснал до болка очи, алената експлозия на светлинния заряд сякаш прогори клепачите му.
Ослепен, той се хвърли па земята и се претърколи встрани.
Чу гръмотевичния трясък на пистолета на Раул.
Посегна към ботуша си и измъкна глока си.
И щом светлинната експлозия угасна, отвори очи.
Един от хората на Раул лежеше под стълбите с голяма колкото юмрук дупка в гърдите — беше го улучил куршумът, предназначен за Грей.
Раул изрева и скочи от платформата, като слепешката обсипа платформата с куршуми.
— Залегни! — извика Грей.
Тежките куршуми пробиваха дупки в стоманата.
Другите паднаха на колене. Ръцете на Кат и Монк още бяха вързани зад гърбовете им.
Грей се извъртя, ритна един зашеметен стрелец в краката и го събори от платформата. Застреля друг, който бе приклекнал под стълбите.
Огледа се за Раул. За толкова едър мъж той се движеше удивително бързо. Беше скочил някъде извън полезрението му и продължаваше да стреля изотдолу, куршумите пробиваха дупки в платформата.
Грей не знаеше колко време ще трае ефектът на светлинната граната. Трябваше да действат веднага.
— Назад! — изсъска той на другите. — През портата!
За момента Раул не стреляше, сигурно за да презареди. Но нямаше съмнение, че отново ще ги нападне.
Някъде в некропола се чуха викове. Още стрелци. Стичаха се да помогнат на застрашените си другари.
И сега какво? Оставаше му само един пълнител.
Някой зад него извика.
Грей погледна през рамо. Рейчъл залиташе назад, размахваше ръце във въздуха. Сигурно светлинната бомба беше зашеметила и нея. В мрака не беше забелязала тясната рампа Пред гробницата и беше стъпила заднишком на нея. Сграбчи лакътя на Кат в инстинктивен опит да спре падането си.
Но Кат не очакваше да я повлекат така и също загуби равновесие.
Двете се катурнаха и се затъркаляха надолу. Монк и Грей се спогледаха.
— Мамка му!
— Долу — каза Грей. Това беше единственото убежище, а и без това трябваше да опазят уликите под гробницата, каквито и да бяха те.
Монк слезе пръв, залиташе заради вързаните си зад гърба ръце.
Грей го последва под нов дъжд от куршуми. Парчета камък се разхвърчаха от фасадата на гробницата. Раул беше презаредил. И се опитваше да им попречи да слязат долу.
Грей се завъртя и погледът му попадна на зелената светлинна върху една от двете плочи, прикрепени към гробницата. Още беше активирана. Нямаше време да мисли, трябваше да действа — и той взе решение. Прицели се и стреля.
Куршумът разкъса дебелия сноп жици, водещ към плочата. Зелената светлинка примигна и угасна.
Грей хукна надолу по каменната рампа. Земята изведнъж спря да трепери. Ушите му изпукаха от внезапно изравнилото се налягане. Устройството беше дало на късо.
И в същия миг изпод краката му се чу силно стържене.
Грей се хвърли напред и падна в малка пещера в края на рампата, естествен скален джоб от вулканичен произход, каквито имаше много в хълмовете на Рим.
Зад него рампата се вдигаше, затваряше входа.
Грей се надигна и насочи пистолета към стесняващия се отвор. Както се беше надявал, активирането на устройството беше отворило гробницата и по същия начин деактивирането му я затваряше. Раул продължаваше да стреля отвън и куршумите му се забиваха в камъка.
Твърде късно, доволно си помисли Грей.
С едно последно изтъркване рампата над тях се затвори.
Настана мрак — но не непрогледен.
Грей се обърна.
Другите се бяха събрали около плоча от металночерна скала, положена на пода. Осветяваше я миниатюрна синя клада.
Грей се приближи. Около плочата едва имаше място и за четиримата.