23:56
Образът на лаптопа вървеше отново, без звук, само видео. От появата на Драконовия двор до бягството на екипа на Сигма. Отговори все така нямаше. Каквото и да лежеше под гробницата на свети Петър, си оставаше загадка.
Разочарован, той затвори лаптопа.
Командир Пиърс не беше напълно откровен по време на разбора. Лъжата му беше очевидна. Беше открил нещо в гробницата.
Какво обаче? И колко точно знаеше?
Кардинал Спера започна да върти златния си пръстен.
Време беше да се сложи край на всичко това.
ДЕН ТРЕТИ
АЛЕКСАНДРИЯ
26 юли, 07:05
11. Над Средиземно море
Щяха да пристигнат в Египет след два часа.
Но борда на частния самолет Грей се зае да прегледа съдържанието на раницата си. Директор Кроу беше успял да ги снабди с нови запаси и оръжия. Дори с портативни компютри. Беше се оказал достатъчно предвидлив дори да премести самолета им „Сайтейшън X“ от Германия на международното летище „Леонардо да Винчи“в Рим.
Грей си погледна часовника. Бяха излетели преди половин час. Разполагаха само с двата часа до кацането в Александрия, за да изработят стратегията си. Няколкото часа почивка в Рим поне бяха посъживили малко членовете на групата. Бяха поели преди зазоряване — измъкнаха се от Ватикана, без никой да ги усети.
Директор Кроу им беше осигурил допълнително прикритие — бе организирал фалшив летателен план до Мароко. След това беше използвал връзките си в Националната разузнавателна служба, за да промени позивните им малко преди да завият към Египет. Повече от това не можеха да направят, за да прикрият следите си.
Сега оставаше само един детайл за изглаждане.
Къде да започнат търсенето си в Александрия?
За да отговорят на този въпрос, бяха превърнали каютата на „Сайтейшън X“в мозъчен тръст. Кат, Рейчъл и Вигор седяха приведени над работните си станции. Монк беше в пилотската кабина и координираше транспорта и логистиката, които щяха да им трябват в Александрия. Вече беше разглобил и прегледал новото си пушкало. Както сам беше казал: „Чувствам се гол без него. А това е нещо, което и на вас не би ви харесало, повярвайте ми“.
Междувременно Грей си имаше своя задача, макар тя да не беше пряко свързана с настоящия им проблем. Намерението му беше да научи повече за тайната на свръхпроводниците.
Но преди това…
Стана и отиде при тримата си колеги.
— Някакъв напредък? Отговори му Кат:
— Поделихме си задачите. Преглеждаме всички отпратки и документи, като се започне отпреди раждането на Александър до смъртта му и последвалото изчезване на гроба му.
Вигор разтърка очи. Той беше спал най-малко от всички. Само едночасова дрямка. Вместо това беше направил допълнително проучване във ватиканските архиви. Сигурен беше, че главният префект на библиотеките, предателят доктор Алберто Менарди, е човекът, разрешил гатанките за Драконовия двор. Надявал се бе да проследи стъпките му и да научи нещо ново. Но успехът му беше частичен.
Кат продължи:
— Александър все още е обвит в загадки. Дори и родителите му. Майка му е Олимпия. Баща му е цар Филип Втори Македонски. Но и по този въпрос има разногласия. Александър смятал, че негов баща е бог Зевс Амон и че самият той е полубог.
— Не е бил от най-скромните — каза Грей.
— Бил е човек с много вътрешни противоречия — обади се Вигор. — Безпаметни пиянства, от една страна, и изключителна военна стратегия, от друга. Предан до смърт на приятелите си, но разгневят ли го — бил способен на всичко. Поддържал хомосексуални връзки, а се оженил два пъти — за една персийска танцьорка и за дъщерята на един персийски цар, като последният брак е бил продиктуван от желанието му да обедини Персия и Гърция. Но да се върнем към родителите му. Добре известно е, че баща му и майка му се мразели. Някои историци смятат, че Олимпия може би е имала пръст в убийството на цар Филип. Но по-интересно е твърдението на един хронист от онези времена, Псевдо-Калистен, Той твърди, че Александър не е син на Филип, а на един египетски придворен магьосник, Нектанебо.
— Магьосник… като другото значение на „влъхва“? — каза Грей в знак, че е разбрал връзката.