— Които и да са били родителите му — продължи Кат, — Александър е роден на двайсети юли 356 — а преди Христа.
Вигор вдигна рамене.
— Но дори и това може да не е вярно. На същата тази дата в Ефес изгорял храмът на Артемида. Едно от Седемте чудеса на древния свят. Историкът Плутарх пише, че Артемида била твърде заета с раждането на Александър и затова не изпратила помощ на горящия си храм. Някои учени смятат, че изборът на датата е по-скоро пропаганда и истинската дата на раждането на Александър е изместена, за да съвпадне със злощастното събитие и така да представи царя като феникс, който се издига от пепелта.
— А е било забележително издигане — каза Кат. — Александър е живял само трийсет и три години, но през време на краткия си живот е завладял огромна част от познатия тогава свят. Разгромил е цар Дарий, после продължил към Египет, където основал Александрия, а оттам — към Вавилон.
Вигор завърши:
— Накрая придвижил войските си на изток към Индия с намерение да завладее района на Пенджаб. Същият район, където свети Тома по-късно покръстил тримата влъхви.
— Обединявайки Египет и Индия — отбеляза Грей.
— Свързвайки линия на древно познание — каза Рейчъл и се размърда пред собствения си лаптоп. Не вдигна очи, потънала в проучването си, само разкърши схванатия си гръб.
На Грей гледката му хареса.
Тя като че ли забеляза погледа му и без да обръща глава, само го стрелна с очи. Той се смути и отклони поглед.
— Той… Александър дори издирил индийски учени и дълго разговарял с тях на философски теми. Интересувал се от новите науки, което е разбираемо, защото го бил обучавал не друг, а самият Аристотел.
— Но починал без време — продължи Кат. — Умрял през 323 — та преди Христа. Във Вавилон. При тайнствени обстоятелства. Някои казват, че е починал от естествена смърт, други обаче смятат, че е бил отровен или се е заразил с чума.
— Казват също — добави Вигор, — че на смъртното си ложе в царския дворец във Вавилон не откъсвал очи от прословутите Висящи градини, кула със скулптирани тераси, градини и водопади. Друго от Седемте чудеса на древния свят.
— Значи животът му е започнал с разрушението на едно и е свършил в близост до друго.
— Може значението на този факт да е просто алегорично — призна Вигор и се почеса по брадата. — Но животът на Александър наистина изглежда странно обвързан със Седемте чудеса. Дори и първото описание на Седемте чудеса е направено от един александрийски библиотекар, Калимах, през трети век преди Христа. Исполинската бронзова статуя от Родос, друго от чудесата, високият колкото десететажна сграда Колос до пристанището на острова с факла в ръка, също като вашата Статуя на свободата, всъщност изобразявал Александър Велики. После, статуята на Зевс в Олимпия, внушителна скулптура от злато и мрамор. Според твърденията на самия Александър фигурата изобразявала баща му. Освен това няма съмнение, че Александър е бил при пирамидите в Гиза. Прекарал е цяло десетилетие в Египет. Така че животът му, изглежда, е свързан с всички тези шедьоври на древния свят.
— Това може ли да е от значение? — попита Грей. Вигор сви рамене.
— Не мога да кажа. Но самата Александрия някога е била ’ Дом на друго от Седемте чудеса, последното построено, макар вече да го няма. Александрийският фар. Той се издигал на тесен нос в залива на града и го разделял на две половини Представлявал кула на три нива от варовикови блокове, спое-ени с разтопено олово. Бил е по-висок от вашата Статуя на свободата, приблизително колкото съвременна четиридесететажна сграда. На върха му горял огън, усилван от златно огледало. Светлината му служела като ориентир за корабите от цели петдесет километра. Дори съвременната дума за фар в много от основните езици произлиза от него. В древна Александрия са го наричали „Pharos“. На френски е „phare“. На испански и италиански — „faro“.
— И какво общо има това с гроба на Александър, който търсим?
— Бяхме насочени към Александрия — каза Вигор. — И търсим отпратки, оставени от древно общество на магове. Не мога да се отърва от мисълта, че фарът, този блестящ символ на пътеводна светлина, би бил от значение за въпросните магове. А има и една легенда във връзка с Александрийския фар — че златната му светлина била толкова силна, че можела да подпалва кораби от разстояние. Може би това е намек за някакъв неизвестен източник на енергия.
Вигор въздъхна, поклати глава и добави: