Извърна се с гръб към прозореца. Тялото на курвата вече беше увито в чаршафите. Неговите хора щяха да се отърват от трупа. За него той не означаваше нищо.
Телефонът на нощното шкафче иззвъня. Раул очакваше този разговор. Именно той му беше скапал настроението.
Вдигна слушалката.
— Получих доклада за снощната мисия. — Както и беше очаквал, обаждаше се Императорът на ордена. Гласът му се беше стегнал от ярост.
— Сър… Прекъснаха го.
— Оправдания не приемам. Провалът е едно, но неподчинение няма да търпя.
Раул се намръщи.
— Никога не бих направил такова нещо.
— А какво ще кажеш тогава за онази жена, Рейчъл Верона?
— Сър? — Той си представи чернокосата кучка. Спомни си миризмата й, когато я беше стиснал за врата и я бе заплашил с ножа. Беше усетил пулса в гърлото й, когато я стисна по-силно и я повдигна на пръсти.
— Беше ти наредено да я заловиш — не да я убиваш. Другите трябваше да бъдат елиминирани. Такива бяха запове-дите ти.
— Да, сър. Разбрано. Но вече за трети път не мога да използвам цялата си сила срещу американския отряд заради нея. Те продължават да ни се пречкат точно заради това ограничение. — Не беше планирал да търси оправдания за провалите си, но сега му предоставяха едно наготово. — Трябва да съм наясно. Кое е по-важно — мисията или жената?
Проточи се дълго мълчание. Раул се усмихна. Ръчна с пръст трупа на леглото.
— Аргументът ти е смислен. — Яростта в гласа на другия мъж се беше стопила. — Жената е важна, но мисията не може да бъде излагана на риск. Богатството и властта в края на този път трябва да са наши.
И Раул знаеше защо. Беше му внушавано още от детството. Крайната цел на тяхната секта. Да наложат нов световен ред, начело с техния Двор — наследници на крале и императори, генетично чисти и по-висши от останалите хора. Това беше рожденото им право. От поколения, от столетия, техният Двор беше търсил съкровището и тайното познание на това изгубено общество от магове. Онзи, който го притежаваше, щеше да притежава „ключовете към света“, както беше написано в един древен текст, съхраняван в библиотеката на Двора.
И сега бяха съвсем близо.
— Значи имам зелена светлина да действам, без да се съобразявам с безопасността на жената?
Отговори му въздишка. Раул се зачуди дали Императорът въобще си е дал сметка, че въздиша.
— Загубата й ще е разочарование — отговори той. — Но мисията не бива да се проваля. Не и след толкова много години. И за да бъде съвсем ясно — противниците ни трябва да бъдат унищожени с цената на всичко. Това достатъчно ясно ли е?
— Да, сър.
— Добре. Но нека кажа също, че ако възникне възможност жената да бъде заловена — толкова по-добре. Без обаче да се поемат излишни рискове.
Раул зададе въпрос, който отдавна го глождеше. Досега не го беше задавал. Беше се научил, че е най-добре да не любопитства и да се подчинява безпрекословно. Въпреки това сега го зададе.
— Защо е толкова важна?
— Драконовата кръв тече гъста във вените й. Чак до хабсбургските ни корени. Тя всъщност беше избрана за теб, Раул. За партньорка. Дворът смята такава кръвна връзка за много ценна.
Раул изправи гръб. Досега му беше отказвано поколение. Малкото жени, прихванали от него, бяха принуждавани да абортират или биваха убивани. Забранено беше кралската кръвна линия да се замърсява, като се създават деца с кръв от простолюдието.
— Надявам се тази информация да насочи мислите ти към възможност да опазиш живота й. Но както казах, дори и от кръвта й можем да се откажем, ако обратното заплашва мисията. Разбрано?
— Да, сър. — Раул откри, че е останал без дъх. Пак си представи как я притиска до себе си, притиснал ножа в гърлото й. Миризмата на страха й. От нея определено би излязла добра баронеса… а ако не това, то поне отлична кобила за разплод. Драконовият двор държеше няколко такива жени, скрити на различни места из целия континент, затворени и държани живи с единствената цел да раждат деца.
Надърви се само при мисълта за такава възможност.
— В Александрия всичко е уредено — завърши Императорът. — Играта приближава към края си. Вземи онова, което ни трябва. И убий всички, които ти се изпречат на пътя.
Раул кимна, макар че Императорът не можеше да го види. Представяше си чернокосата кучка… и какво щеше да направи с нея.