09:34
Рейчъл стоеше зад кормилото на моторницата с едно коляно на седалката зад себе си за опора. След като подминаха шамандурата, даде газ и полетя през залива. Лодката се плъзгаше по огледалото на водата и само от време на време подекачаше, пресякла дирята на друга моторница.
Вятърът брулеше косата й. Водни пръски охлаждаха лицето й. Слънчевата светлина се отразяваше ярко в сапфиреносините води на Средиземно море. Всичките й сетива звънтяха в хармония.
Точно това й трябваше след полета и часовете пред компютъра. Бяха кацнали преди четиридесет минути. Минаха за нула време през митницата благодарение на Монк и неговите благодетели, а лодката и екипировката вече ги чакаха на пристана.
Рейчъл погледна назад.
Александрия се издигаше от дъгата на синия залив, модерен град с високи жилищни сгради и хотели. Палми растяха нагъсто в парковата зона, разделяща града от морето. Почти нямаше следи от древното минало на града. Дори и Александрийската библиотека, изгубена преди векове, се беше възродила наново под формата на огромен комплекс от стъкло, стомана, бетон, декоративни езерца и минирелсова железница.
Тук обаче, във водата, част от миналото оживяваше. Стари дървени рибарски лодки кръстосваха залива, боядисани в ярки цветове като скъпоценни камъни — рубиненочервено, сапфиреносиньо, смарагдовозелено. Някои бяха вдигнали платна — с четвъртита форма, а посоката им се определяше с помощта на две гребла, също като в Древен Египет.
А напред се издигаше цитадела, сякаш излязла от Средновековието — крепостта на Каит Бей. Увенчаваше тясна ивица суша, разделяща залива на две половини. Издигнат път с каменна настилка свързваше крепостта със сушата. Покрай него рибари с дълги прътове в ръце си почиваха и си подвикваха, както сигурно го бяха правили и техните прадеди преди векове.
Рейчъл плъзна поглед по крепостта. Изградена изцяло от бял камък, тя се открояваше ярко на фона на наситено сините води. Основната цитадела се издигаше върху каменни основи с височина седем метра. Високите стени се охраняваха от четири кули и заобикаляха една централна, по-висока кула. Над вътрешната крепост се издигаше знаме с египетските цветове — червено, бяло и черно, заедно със златния орел на Саладин.
Рейчъл примижа и си представи какво се е издигало някога върху тези основи — високият колкото четиридесететажна сграда Александрийски фар, построен на пластове като сватбена торта, украсен с гигантска статуя на Посейдон и с огромен мангал на върха, от който се издигали пламъци и дим.
Нищо не беше останало от това чудо на древния свят, освен може би няколко варовикови блока, вградени в сегашната цитадела. Френски археолози бяха открили срутени блокове на дъното на Източния пристан, заедно със седемметрова отломка от статуя, вероятно статуята на Посейдон. Само това беше останало от Александрийския фар след земетресението, разтърсило района.
Или не? Дали нямаше и друго съкровище, съкровище още по-древно, скрито под основите на крепостта?
Изгубената гробница на Александър Велики?
Това бяха дошли да открият.
Зад нея другите се бяха събрали около купа водолазна екипировка, проверяваха кислородните бутилки, регулаторите и коланите с тежести.
— Наистина ли ни трябва всичко това? — попита Грей и взе една водолазна маска. — Плътни непромокаеми костюми и всичките тези специални, джаджи за глава?
— Всичкото ще ви трябва, да — каза Вигор. Вуйчо й беше опитен водолаз, нали беше археолог от Средиземноморието, нямаше как иначе. Много от най-вълнуващите находки в района бяха открити именно под вода, включително и тук, в Александрия, където наскоро беше открит изгубеният дворец на Клеопатра, потънал под вълните на същия този залив.
Но си имаше причина тези подводни съкровища да останат скрити толкова дълго.
Вуйчо й обясни:
— Замърсяването тук, в Източния пристан, и изливащи-те се отходни води правят залива опасен за изследователите, освен ако не са подходящо екипирани. Египетското министерство на туризма обяви плановете си да отвори тук морски археологически парк, обслужван от лодки със стъклени дъна. Някои безскрупулни туроператори вече предлагат водолазни обиколки. Но има съвсем реална опасност от токсини на тежки метали и тиф, ако влезеш без съответната защита.
— Супер — измърмори Монк, стисна зъби и провеси глава през борда като куче през прозореца на кола. — Ако не се удавя, ще прихвана някоя гадна болест, от която ще ми окапе месото. Не случайно си избрах специалните армейски сили, а не военноморските или авиацията. Твърдата земя под краката ти си е друго.