— Можеш да останеш в лодката — каза Кат. Монк й се облещи.
Ако искаха да открият някакъв подводен тунел към тайна съкровищница под крепостта, трябваше да участват всички. А и всички бяха опитни водолази. Щяха да се гмуркат на смени, като един почива в лодката и я пази.
Монк беше настоял да поеме първата смяна.
Рейчъл насочи лодката покрай източната страна на полуострова. Цитаделата на Каит Бей растеше пред тях, изпълваше хоризонта. От кея не изглеждаше толкова голяма. Нямаше да е лесно да огледат водите наоколо й.
Някаква тревога започна да я гложди. Тя беше предложила да претърсят района. Ами ако грешеше? Може да беше пропуснала улика, сочеща другаде.
Намали скоростта, макар че й идеше да отвори докрай дросела в унисон с растящото си вътрешно напрежение.
Бяха разграфили района на квадранти за по-систематично претърсване на залива около крепостта. Вече се приближаваха към първото място за гмуркане.
Грей застана до нея и се подпря с ръка на облегалката. Пръстите му докоснаха за миг рамото й.
— Това е квадрант А. Тя кимна и каза:
— Ще пусна котвата тук и ще вдигна оранжевия флаг, който предупреждава, че във водата има гмуркачи.
— Добре ли си? — попита той и се приведе към нея.
— Просто се надявам да не съм пратила всички ни за зелен хайвер.
Той се усмихна и суровите му черти малко се смекчиха.
— Ти ни даде нещо за начало, а аз и това не можах да измисля. Предпочитам да търся зелен хайвер, отколкото да не правя нищо.
Без да го осъзнава, тя нагласи рамото си така, че да се притисне в ръката му. Той не се отдръпна.
— Планът е добър — каза той. Гласът му бе мек.
Тя кимна, понеже думите й изневериха, и отклони поглед от проклетите му очи. Изключи двигателя и спусна котвата. Усети трептенето под седалката, когато стоманеното въже се разви.
Грей се обърна към другите.
— Обличаме се. Гмуркаме се, проверяваме подводната връзка и започваме търсенето.
Не свали ръката си от рамото й. Беше й добре да я усеща там.
10:14
Грей падна заднишком в морето.
Водата го захлупи. Нито сантиметър от кожата му не беше в съприкосновение със замърсените води на залива. Ръбовете на водолазния костюм бяха двойно подсилени. На врата и китките имаше запечатващи ивици от специална непропусклива материя. Маската покриваше изцяло лицето и главата му. Регулаторът беше вграден в маската и оставяше устата му свободна.
Грей реши, че разширеният обхват на периферното зрение си е струвал времето за навличане на всичките тези „доспехи“, особено като се имаше предвид намалената видимост.
Тинята и пясъкът размътваха водата и се виждаше само на четири-пет метра.
Можеше да е и по-зле.
Надуваемата му жилетка го издигна на повърхността компенсирайки колана с тежестите. Той изчака Рейчъл и Вигор да скочат във водата от другата страна на лодката. Кат вече беше скочила от неговата страна.
Грей изпробва връзката — ултразвуково устройство, излъчващо на високи честоти.
— Чувате ли ме? Обадете се.
Получи положителни отговори от всички, дори от Монк, който беше поел първата вахта в лодката. Той разполагаше и с инфрачервена видеосистема за наблюдение на групата под водата.
— Ще се спуснем към дъното и ще се придвижим в широка дъга към брега. Всеки знае позицията си.
Утвърдителни отговори.
— Спускаме се — каза той.
Изпусна въздуха от жилетката и тежестите го повлякоха надолу. Точно в този момент много новаци в гмуркането получаваха панически пристъп на клаустрофобия. На Грей никога не му се беше случвало. Точно обратното — изпълваше го чувство на пълна свобода. Беше безтегловен, като птица в полет, можеше да направи всяко салто, което му дойде наум.
Забеляза Рейчъл, която се спускаше от другата страна на лодката. Отличаваше я широката червена ивица през гърдите на черния й костюм. Всеки от тях имаше ивица с различен цвят, за да се разпознават по-лесно. Неговата беше синя, на Кат — розова, на Вигор — зелена. Монк също се беше напъхал в костюма си, готов да поеме смяната си. Неговата ивица беше жълта и в известен смисъл му пасваше, предвид отношението му към гмуркането.