Выбрать главу

— Гробна могила — каза Вигор; той също бе смъкнал маската си и оглеждаше каменния таван. — По етруски модел.

Два тунела извеждаха от камерата под ъгъл. Грей нямаше търпение да ги огледа. Единият беше по-висок, но и по-тесен, колкото да се промуши човек, и то едва-едва. Другият беше нисък и трябваше да се приведеш, за да влезеш, но пък беше по-широк. Вигор плъзна ръка по блоковете на едната стена.

— Варовик. Издялан и припаснат съвсем точно. Пипнете обаче… блоковете са скрепени с олово. — Обърна се към Грей. — Според историческите данни по същия начин е бил построен и Александрийският фар.

Рейчъл продължаваше да се оглежда.

— Това може да било част от фара, нещо като подземен етаж или мазе.

Вигор се отправи към по-близкия тунел, по-ниския от двата.

— Да видим накъде води. Грей го спря.

— Аз ще вляза пръв.

Монсеньорът кимна, донякъде извинително.

— Разбира се.

Грей се приведе, насочи фенерчето си и каза:

— Засега пестете батериите. Не знаем колко дълго ще останем тук.

Пристъпи напред, изгърбен под ниския таван. Болка го прободе в гърба, спомен от нараняванията му в Милано. Чувстваше се като старец.

Застина.

По дяволите.

Вигор се блъсна в него.

— Назад, назад, назад… — почти викна Грей.

— Какво? — попита Вигор, но се подчини. Грей се върна в камерата с вирчето. Рейчъл го изгледа странно.

— Какво има?

— Чували ли сте историята за мъжа, който трябвало да избира между две врати — зад едната имало тигър, зад другата имало жена?

Рейчъл и Вигор кимнаха.

— Може и да греша, но мисля, че сме изправени пред същия избор. Две врати. — Грей посочи тунелите. — Спомнете си гатанката на Сфинкса, за етапите на човешкия живот Пълзешком на четири крака, изправен на два и приведен над бастуна. Дотук стигнахме пълзешком. — Точно за това си беше помислил на влизане в тунела.

— А сега пред нас има два пътя — продължи той. — Един където можеш да ходиш изправен, и друг, който изисква да се приведеш. Както казах, може и да греша, но предпочитам първо да тръгнем по другия тунел. Този, в който ходиш изправен — втория етап от човешкия живот.

Вигор изгледа тунела, в който преди малко бяха навлезли на няколко крачки. Като професионален археолог, той със сигурност знаеше всичко за залаганите в гробници капани. Кимна.

— Няма причина да прибързваме.

— Така е. — Грей заобиколи вирчето и тръгна към другия тунел.

Така беше затаил дъх, че чак след десет крачки се сети да вдиша.

Тук въздухът беше малко по-спарен. Тунелът сигурно водеше навътре в полуострова. Грей почти усещаше тежестта на крепостта над себе си.

Проходът извиваше, но скоро лъчът на фенерчето огря края му. Там, изглежда, се откриваше широко пространство. Светлината от фенерчето се отрази в нещо.

Грей продължи по-бавно.

Другите се скупчиха зад него.

— Какво виждаш? — попита Рейчъл от края на редицата.

— Невероятно!

13:08

На монитора на подводната камера Монк гледаше как Кат успокоява раздразнението си при входа на тунела. Беше напълно неподвижна, рееше се с цената на минимални усилия, за да пести енергия. Докато той я наблюдаваше тайно, тя помръдна съвсем леко, изпълнявайки движенията на подводно тай-чи. Изпъна крак и движението подчерта дългата извивка на тялото й.

Монк прокара пръст по екрана на монитора.

Съвършена извивка.

Съвършена.

Поклати глава и се обърна. Какво си въобразяваше?

Плъзна поглед по плоската синя шир. Беше с поляризирани очила, но дори и те не го спасяваха от безмилостния обеден блясък.

И от горещината…

Дори и на сянка сигурно удряше четирийсет градуса. Сухият му водолазен костюм щеше да го умори. Беше смъкнал ципа и горната част на костюма, така че гърдите му бяха голи. Само че всичката пот, изглежда, се беше стекла при чатала му.

А сега му се и пикаеше.

Май беше прекалил с диетичната кола.

Някакво движение привлече погледа му. Откъм далечния край на полуострова. Голям кораб с издължена форма, тъмносин. Десет метра палуба. Монк плъзна поглед по очертанията му. Не беше обикновен кораб. Хидрофойл — кораб с подводни криле. Стрелкаше се над водата, едва забележимо издигнат над порещите морската повърхност плъзгачи. Летеше необезпокоявано над малките вълни, приплъзваше се като шейна на лед.