Бърз беше, мамка му.
Хидрофойлът заобиколи полуострова и се отправи към Източния пристан. Много малък беше за туристически. По-скоро частната яхта на някой арабски богаташ. Монк вдигна бинокъла и огледа кораба. Дори не успя да го засече в първия миг, толкова бързо се движеше.
На кърмата се виждаха две момичета по бански. Нищо общо с арабската скромност и разните му там чаршафи, с които увиваха жените си. Монк вече беше огледал няколко от другите яхти в границите на пристанището и ги бе подредил върху мислената си шахматна дъска. На една минияхта се вихреше купон и се лееше шампанско. На друга — с голяма кабина — се кипреше възрастна двойка, мъж и жена, печаха се на слънце по голи задници.
— Монк — повика го Кат по радиото.
Той носеше слушалки, свързани към подводния предавател.
— Какво има, Кат?
— Приемам пулсиращ статичен шум по радиото. От теб ли е? Той свали бинокъла.
— Не. Ще пусна една диагностика на предавателя. Може би улавяш сигнала на сонар за засичане на рибни пасажи.
— Прието.
Монк хвърли поглед към хидрофойла. Той забавяше и газеше малко по-дълбоко. Стигнал беше до отсрещния край на пристанището.
Добре.
Монк фиксира кея, където беше пристанал хидрофойлът, и го подреди при другите яхти в главата си, още една фигурка върху шахматната дъска. После насочи вниманието си към предавателя. Завъртя копчето за контрол на амплитудата и си спечели вой в ухото, после настрои отново канала.
— Сега как е?
— По-добре — отговори Кат. — Вече почти изчезна. Монк поклати глава. „Никак не го обичам това оборудване под наем…“ — Кажи ми, ако се появи отново.
— Добре. Благодаря.
Монк измери с поглед силуета й върху екрана на камерата и въздъхна. Какъв смисъл имаше? Взе си бинокъла. Къде бяха онези две момичета по бански?
13:10
Рейчъл влезе в камерата последна. Двамата мъже отстъпиха встрани, за дай направят път. Въпреки предупреждението на Грей да пестят батериите, вуйчо й беше включил фенерчето си.
Двата лъча светлина осветяваха още една кръгла камера и куполообразен таван. Мазилката на тавана беше боядисана в черно. Сребърни звезди грееха ярко на тъмния фон. Само че не бяха нарисувани. Бяха от вграден метал.
Таванът се отразяваше в застиналата вода на вир, който заемаше почти целия под. Изглеждаше дълбок до коляното. Ефектът на огледалния образ създаваше впечатлението за съвършена сфера от звезди, горе и долу.
Но не това беше най-удивителната гледка.
В средата на помещението от вира се издигаше стъклена пирамида, висока човешки ръст. Изглеждаше така, сякаш се носи безтегловна в центъра на въображаемата сфера.
Стъклената пирамида хвърляше познати златни отблясъци.
— Възможно ли е…? — промълви Вигор.
— Златно стъкло — измърмори Грей. — Гигантски свръхпроводник.
Тръгнаха по тесния каменен перваз, който обточваше вира. По края му от водата стърчаха четири медни гърнета. Вуйчо й огледа едно от тях, после продължи. Древни лампи, предположи Рейчъл. Само че те си бяха донесли собствено осветление.
Насочи вниманието си към пирамидата в центъра на вира. Беше с квадратна основа и четири стени, като пирамидите в Гиза.
— Има нещо в нея — каза Рейчъл.
Стъклената повърхност отразяваше светлината и беше трудно да се различат детайли от вътрешността й. Рейчъл скочи във водата. Стигаше малко над коленете й.
— Внимавай — каза Грей.
— Ти пък все едно би се вслушал в такъв съвет — заяде го тя, докато газеше към пирамидата.
Плисък зад нея й подсказа, че и мъжете са нагазили в басейна. Стигнаха до стъклената конструкция. Вуйчо й и Грей насочиха фенерчетата си така, че лъчите им да проникнат във вътрешността й.
Появиха се две неща.
Едното беше в точния център на пирамидата. Представляваше бронзова скулптура на гигантски пръст, който со-чеше нагоре. Толкова беше голям, че Рейчъл се зачуди дали би могла да го обгърне с ръце. Детайлите на изработката бяха изключителни, от оформения нокът до гънките на ставите.
Но по-интересна й се стори другата фигура — тази под вдигнатия пръст. Фигура с корона и маска от злато и дълга бяла роба лежеше върху каменен олтар. Ръцете бяха опънати перпендикулярно от двете страни на тялото, по подобие на разпънатия Христос. Само че златното лице определено беше гръцко.