Рейчъл се обърна към вуйчо си.
— Александър Велики.
Вуйчо й тръгна бавно около пирамидата, за да я огледа от всички страни. Очите му се напълниха със сълзи.
— Гробницата му… историческите хроники споменават, че последният му дом бил от стъкло. — Посегна да докосне една от протегнатите ръце, само на няколко сантиметра отвъд стъклената преграда, после размисли и отпусна ръка.
— А бронзовият пръст? — попита Грей.
Вуйчо Вигор се върна при тях.
— Мисля, че е от Родоския колос, гигантската статуя при пристанището на острова. Посветена е била на бог Хелиос, но за модел е използван Александър Велики. Никой не предполага, че част от статуята все още съществува.
— И сега тази последна отломка се е превърнала в надгробна плоча на Александър — каза Рейчъл.
— Мисля, че всичко това е посветено на Александър — каза вуйчо й. — И на науката и познанието, които той е поддържал. Именно в Александрийската библиотека Евклид е открил законите на геометрията. А тук навсякъде има триъгълници, пирамиди и кръгове.
После посочи нагоре и надолу.
— Отразената сфера, разделена с вода, ни връща към Ератостен, който в Александрия изчислил диаметъра на Земята. Дори и водата тук — сигурно се влива през малки канали, щом нивото на басейна не спада. Пак в Библиотеката Архимед изобретил първата водна помпа на принципа на тирбущона, който се използва и до днес. Поклати глава с удивление.
— Всичко това е паметник на Александър и на изгубената Александрийска библиотека.
Това напомни нещо на Рейчъл.
— А не трябваше ли тук да има и книги? Септимий нали е скрил най-важните свитъци тук, долу?
Вигор се огледа.
— Сигурно са ги изнесли след земетресението. Тогава, когато са заложили и указанията. Свитъците трябва да са били отнесени в тайното хранилище, което търсим сега. Някъде наблизо.
Рейчъл долови трепета в гласа му. Какво ли друго щяха да открият?
— Но преди да продължим — каза Грей, — трябва да разгадаем тази гатанка.
— Не — каза Вигор. — На този етап не ни е даден дори достъп до гатанката. Спомнете си гробницата на свети Петър. Първо трябва да преминем някакъв тест. Да докажем знанията си, както го направи Драконовият двор с разбирането си на магнетизма. Едва след това се е разкрила тайната.
— Но какво трябва да направим? — попита Грей.
Вигор отстъпи назад, очите му бяха приковани в пирамидата.
— Трябва да я активираме.
— И как по-точно ще го направим? — попита Грей.
— Трябва ми малко кола — каза Вигор.
13:16
Грей чакаше Кат да му донесе последните кутийки кола. Трябваха им още два стека от по шест кутийки.
— Има ли значение дали е диетична, или от обикновената? — попита Грей.
— Не — каза Вигор. — Просто ми трябва нещо киселинно Дори лимонов сок би свършил работа, или оцет.
Грей погледна Рейчъл. Тя само поклати глава и сви рамене.
— Нещо против да ни обясниш? — обърна се Грей към вуй-чо й.
— Спомнете си, че първата гробница беше отворена с по-мощта на магнетизма — каза Вигор. — Знаем, че древните са познавали добре това свойство на някои метали. Магнитите били широко разпространени и използвани. Китайците са използвали компаси още през второто столетие преди Новата ера. За да продължим напред, трябваше да докажем, че разбираме магнетизма. Нали именно той ни доведе тук. Магнитен маркер, оставен под водата.
Грей кимна.
— Следователно тук трябва да демонстрираме друго научно чудо — продължи Вигор.
Прекъсна го появата на Кат. Тя изскочи над повърхността на вира, вдигнала високо още два стека от по шест кутийки, с което стековете ставаха четири.
— Ще ни трябва и помощта на Кат за малко — каза Вигор. — Необходими са четирима души.
— Как са нещата горе? — попита я Грей. Тя сви рамене.
— Спокойни. Радиото даде смущения, но Монк го оправи. Това беше единственото ни вълнение.
— Уведоми го, че за няколко минути няма да има връзка с теб — каза Грей неохотно. Но трябваше да открият какво се крие тук, а друг начин нямаше.