После една искра затанцува по върха на желязната пръчка в стомната на Грей, плъзна се по медната повърхност и изсъска в морската вода.
Същата хилава пиротехника се разигра и при другите батерии.
— Може да минат няколко минути, докато батериите генерират и отдадат електричество с необходимия волтаж. — Гласът на Вигор беше изгубил предишната си увереност.
Грей се намръщи.
— Мисля, че това няма да…
Едновременно и от четирите батерии изпукаха блестящи Дъги от електричество и по дъното на басейна се стрелнаха пламъци. И удариха с удивителна точност четирите ъгъла на пирамидата.
— До стената, назад! — изкрещя Грей.
Не беше нужно да ги предупреждава. Ударна вълна откъм пирамидата ги запрати към стените. Налягането предизвика у Грей фалшивото усещане, че лежи по гръб, че камерата с форма на барабан се върти, а пирамидата виси над него.
Грей обаче знаеше какво го държи.
Майснерово поле, силата, която можеше да левитира гробници.
А после започнаха истинските фойерверки.
От всички повърхности на пирамидата към тавана лумнаха припукващи светкавици, сякаш се целеха във вградените там сребърни звезди. Мълнии пронизваха и басейна, все едно се опитваха да заковат отразените във водите му звезди.
Грей усети как силната светлина прогаря ретината му, но не затвори очи. Струваше си риска да ослепее. Там, където светкавиците удряха водата, изригваха пламъци и танцуваха по повърхността на басейна.
Огън от вода!
Знаеше на какво присъства.
Електролиза на вода във водород и кислород. След което електричеството във въздуха възпламеняваше освободения газ.
Неспособен да помръдне, Грей наблюдаваше огъня под и над себе си. Мисълта му не беше в състояние да обхване силата, разбесняла се тук.
Чел беше теоретични разработки как свръхпроводниците можели да натрупват в матрицата си енергия, дори светлинна, за неограничен период. А в един съвършен свръхпроводник количеството енергия или светлина можеше да е безкрайно.
На това ли ставаха свидетели тук?
Преди да го е осмислил напълно, енергиите внезапно утихнаха като буря в чаша — страховита, но кратка.
С отслабването на Майснеровото поле светът се върна към първоначалното си положение и натискът изчезна. Грей залитна крачка напред. Успя да спре, преди да е паднал в басейна. Пламъците във водата угасваха. Каквато и енергия да бе уловена в пирамидата, вече се беше изчерпала.
Никой не каза и дума.
Скупчиха се мълчаливо, водени от нуждата да са заедно, да усетят чисто физически присъствието на себеподобни.
Вигор се опомни пръв и посочи към тавана.
— Вижте.
Грей вдигна глава. Черната боя и звездите си бяха там, но странни букви грееха в огнен надпис пред купола.
???? ????? ???????, ???? ????? ????????
— Това е уликата — каза Рейчъл.
Буквите избледняваха пред очите им. Също като малката клада върху черната хематитова плоча в гробницата на свети Петър, и това откровение имаше кратък живот.
Грей се разбърза да извади подводната си камера. Трябваше да заснемат написаното.
Вигор го спря.
— Знам какво пише. На гръцки е.
— Можеш да го преведеш? Монсеньорът кимна.
— Не е трудно. Това е една фраза, която приписват на Платон. За това как ни въздействат звездите и че ние всъщност сме отражение на самите себе си. Тази фраза е поставила основите на астрологията и е крайъгълен камък на гностичните вярвания.
— И каква е фразата? — попита Грей.
— „Каквото е горе, такова е долу“.
Грей погледна звездния таван, после и отражението му във водата. Горе и долу. Същото, но изразено визуално.
— Но какво означава?
Рейчъл бавно вървеше покрай стената. После извика:
— Елате тук!
Грей чу плисък на вода.
Забързаха към нея. Рейчъл газеше към пирамидата.
— Внимавай — предупреди я Грей.
— Вижте — каза тя и посочи.
Грей заобиколи ъгъла на пирамидата и видя какво я е развълнувало толкова. На едната й стена, приблизително по средата, зееше отвор, квадрат със страна петнайсетина сантиметра. Пред него се виждаше едната от протегнатите ръце на Александър Велики, свита в юмрук. Рейчъл посегна към нея, но Грей я спря:
— Остави на мен.