— Предполагаемият истински баща на Александър — вметна Рейчъл.
— Оттам отиваме към Храма на Артемида в Ефес, после Халикарнас, после остров Родос… и накрая стигаме до нашето място на картата. Александрия и нейният прочут фар.
Вуйчо й ги погледна.
— Някой да се чуди още дали сме на прав път? Рейчъл и Грей се взираха в резултата от чертожните му усилия.
— Господи… — промълви Грей.
— Оформя съвършен пясъчен часовник — каза Рейчъл. Вигор кимна.
— Който е символът на отминаващото време. Съставен от Два триъгълника. Спомнете си, че египетският символ за белия прах, с който хранели фараоните, също е триъгълник.
В интерес на истината, с триъгълниците е изобразяван също и египетският камък „бенбен“, който е бил символ на свещеното познание.
— Какъв е този камък „бенбен“? — попита Грей. Отговори му Рейчъл:
— Това са шапките, поставяни на върховете на египетските обелиски и пирамиди.
— Но в изкуството се изобразяват предимно с триъгълници — добави вуйчо й. — Всъщност можеш да видиш такъв камък на гърба на всяка доларова банкнота. На американската валута е изобразена пирамида с кръжащ над върха й триъгълник.
— Онази с вписаното вътре око — каза Грей.
— Всевиждащо око — поправи го Вигор. — Символ на свещеното знание, за което говорех. Започвам да се чудя дали това общество на древни магове не е имало някакво влияние върху ранните братства на нашите предци. — Последното беше казано с усмивка. — Колкото до египтяните, при тях определено съществува мотив от триъгълници и тайно познание, всичките свързани с мистериозния бял прах. Дори и името „бенбен“ илюстрира тази връзка.
— Какво имаш предвид? — попита Рейчъл.
— Египтяните придавали значение на правописа на думите си. Например „а-и-с“ на древноегипетски се превежда като мозък „, но ако го обърнеш на“ с-и-а „, това вече означава“ съзнание „. Самият правопис е свързвал двете по значение — съзнанието към мозъка. А сега да се върнем на“ бенбен „.
Б-е-н“ се превежда като „свещен камък“, както споменах, но знаете ли какво означава, ако се чете отзад-напред? Рейчъл и Грей вдигнаха рамене едновременно.
— „Н-е-б“ се превежда като „злато“. Грей възкликна изненадано.
— Значи златото е свързано със свещения камък и свещеното познание.
Вигор кимна.
— И всичко това е започнало в Египет.
— Къде свършва обаче? — попита Рейчъл, вперила поглед в картата. — Какво е скрито зад пясъчния часовник? Как ни насочва той към следващата ни цел?
Всички вдигнаха очи към пирамидалната гробница. Вигор поклати глава. Грей коленичи.
— Сега е мой ред с картата.
— Хрумнало ти е нещо? — попита Вигор.
— Не е нужно да се правиш на толкова изненадан.
13:37
Грей използваше тъпата страна на ножа си за линийка. Трябваше да го направи добре. С маркера в другата си ръка, той заговори, без да прекъсва работата си.
— Този голям бронзов пръст — каза той. — Виждате ли как е поставен в точния център на пещерата, под купола?
Рейчъл и вуйчо й погледнаха към гробницата. Водата се беше успокоила напълно и гладката й повърхност слабо блещукаше. Извитият звезден пейзаж на тавана отново се отразяваше във водата и създаваше илюзия за обсипана със звезди сфера.
— Пръстът е разположен като оста север — юг на сферичния мираж. Оста, около която се върти светът. А сега вижте картата. Коя точка е в центъра на пясъчния часовник?
Рейчъл се наведе по-близо и прочете надписа.
— Остров Родос — каза тя. — Откъдето е дошъл пръстът, Грей се усмихна на почудата в гласа й. Заради разкритието ли беше, или защото той се беше сетил?
— Мисля, че от нас се очаква да намерим оста през пясъчния часовник — каза той. Взе отново маркера и начерта линия, която разполовяваше часовника вертикално. — Бронзовият пръст сочи към северния полюс. — Той премести леко ножа, за да продължи линията на север.
Маркерът спря върху един добре познат и значим град.
— Рим — каза Рейчъл.
— Фактът, че цялата тази геометрия сочи обратно към Рим, не може да е случаен. Сигурно там трябва да идем сега. Но къде в Рим? Във Ватикана ли?
Рейчъл беше сбърчила чело.
— Според мен си прав и едновременно с това грешиш — каза Вигор. — Мога ли да използвам ножа ти?