Стигнаха до натрупаните каменни блокове и тя се огледа, напрягаше очи да зърне входа на тунела или някой от другите. Къде се бяха дянали?
Придвижи се покрай блоковете. Монк се държеше близо до нея и се бореше с костюма си. Беше закопчан само до половината. Разтворената горна част се беше подвила и той не успяваше да дръпне ципа.
Къде бяха бутилките? Да не би да бъркаше посоките?
Нещо тъмно мина над главата й. Хидрофойлът. Ако се съдеше по реакцията на Монк, точно той беше източникът на неприятностите им. Дробовете й горяха.
Нещо просветна в сумрака напред. Тя заплува инстинктивно към светлината с надеждата да намери вуйчо си или Грей. От мрака се появиха двама водолази, приведени над моторизирани шейни. Мътилка се въртеше на спирали зад тях.
— Водолазите извиха в дъга, за да ги задържат до брега.
На светлината на лампите им проблеснаха стоманени стрели. Харпуни.
Сякаш за да подчертае заплахата, се чу остър припукващ звук. Стоманено копие се стрелна към Монк. Той се дръпна встрани, но харпунът прободе незакопчаната част на костюма му.
Рейчъл разпери ръце към водолазите.
Единият посочи с палец нагоре в знак да изплуват.
Измъкване нямаше.
Грей помогна на Вигор.
Монсеньорът се беше блъснал в него при експлозията. Парче фибростъкло го беше уцелило отстрани по главата и бе срязало неопреновата качулка. От раната течеше кръв. Грей нямаше представа колко сериозно е пострадал свещеникът, но със сигурност беше замаян.
Грей успя да стигне до кислородните бутилки и помогна на монсеньора да се прикачи към едната. Вигор му даде знак, че всичко е наред — че въздухът стига до дробовете му. Грей се обърна към втората бутилка и бързо прикачи регулатора.
Вдиша дълбоко няколко пъти.
Огледа входа на тунела. Не можеха да се скрият в него. Драконовият двор със сигурност щеше да дойде тук. Повече не желаеше да го сгащват в гробници.
Награби бутилката си и посочи в обратната посока.
Вигор кимна, но продължи да оглежда мътните води.
Грей знаеше за какво се страхува.
За Рейчъл.
Но за да помогнат на другите, първо трябваше да оцелеят. Грей заплува, като дърпаше Вигор. Трябваше да намерят някоя ниша между отрупаните каменни блокове, където да се скрият. По-рано беше забелязал ръждясалия корпус на потънал скиф на десетина метра по-нататък, преобърнат и килнат върху скалите.
Водеше Вигор покрай рифа. Потъналата лодка се появи.
Грей настани монсеньора в сянката й, даде му знак да остане там, после нахлузи бутилката, за да си освободи ръцете.
Посочи назад и описа кръг с ръка.
„Ще потърся другите“.
Вигор кимна, уж обнадеждено.
Грей заплува назад към тунела, придържаше се близо до дъното. Ако бяха в състояние да го направят, другите щяха да се насочат към кислородните бутилки. Плъзгаше се от сянка към сянка, съвсем близо до каменните блокове.
Вече се приближаваше до входа на тунела, когато напред се появи светлина — няколко отделни лъча, които обливаха скалите.
Той спря в мрака зад един блок и зачака. Наблюдаваше.
Водолази с черни костюми се бяха струпали около входа на тунела. Носеха минибутилки, които побираха въздух за не повече от двайсетина минути — бяха предназначени за кратки гмуркания.
Един от водолазите се мушна в тунела и изчезна вътре.
След няколко секунди другите, изглежда, получиха чаканото потвърждение. Още петима водолази влязоха един по един в тунела. Грей позна последния тънък силует, който хлътна в отвора към гробницата.
Сейчан.
Сега вече никой от съекипниците му нямаше да дойде тук.
Понечи да се изтегли от прикритието си… и сякаш от нищото пред него изникна човек. Огромен човек. Острият връх на харпун едва не проби корема му.
Около него блеснаха светлини.
Зад маската Грей позна чертите на Раул.
Рейчъл помогна на Монк да се освободи. Стрелата на харпуна беше приковала незакопчаната предница на костюма му към морското дъно. Тя я издърпа.
На метър и нещо от тях двамата водолази кръжаха, яхнали шейните си като сърфисти счупени сърфове. Единият им даде знак да изплуват. Веднага.
Нямаше нужда да я подканят.
Понечи да се подчини, но изведнъж мярна някаква тъмна сянка да се появява зад водолазите.