Какво беше това?
Две сребристи неща се стрелнаха през водата.
Единият водолаз стисна трескаво въздушния си маркуч. Късно. Рейчъл го видя как зяпва и нагълтва морска вода зад маската си. Другият извади още по-лош късмет — падна от шейната си с нож в гърлото.
Около него заплува кървав облак.
Нападателят измъкна ножа си и облакът потъмня още повече.
Рейчъл забеляза розовата ивица през гърдите на черния костюм.
Кат.
Първият водолаз се мяташе лудо, давеше се в маската си. Опита се да заплува към повърхността, но на пътя го чакаше Кат и с ножовете си бързо го освободи от земните му мъки.
После изблъска с крака трупа му встрани. Кислородната бутилка и коланът с тежестите бързо го повлякоха към дъното.
Приключила с това, Кат довлече шейната при Рейчъл и Монк, посочи към повърхността, после и към шейната.
Бърз начин да се измъкнат.
Рейчъл нямаше представа как се управлява това нещо… Монк обаче имаше. Обкрачи късата седалка и стисна ръчките. Даде й знак да се хване за него.
Тя го направи и обви ръце около раменете му. Зрението й вече се изпъстряше с бели петна.
Кат заплува към другата шейна с харпун в ръка.
Монк завъртя дросела и шейната ги повлече нагоре, към безопасност и въздух.
Пробиха повърхността като кит в полет, после се пльоснаха обратно. Сблъсъкът разтърси Рейчъл, но тя не отпусна хватката си. Монк поведе шейната на зигзаг между горящите отломки. Водата беше покрита с дебел слой газолин и масло.
Рейчъл пусна едната си ръка, колкото да свали маската си и да напълни дробовете си с въздух. После издърпа и маската на Монк.
— Ох — възкликна той. — Внимавай с носа ми! Подминаха преобърнатия корпус на лодката си… и се озоваха току под носа на хидрофойла, който ги чакаше вляво.
— Може да не са ни видели — прошепна Монк. Изтрещяха изстрели — тегел през водата, право към тях.
— Дръж се! — изкрещя Монк.
Раул изтика с харпуна си Грей от скривалището му. Друг водолаз почти опря второ острие в гърлото му.
После Раул замахна към него с нож.
Грей се дръпна инстинктивно, но ножът само сряза коланите на бутилката му. Тежкият цилиндър падна на дъното. Раул му даде знак да откачи регулатора си. Какво искаха — да го удавят ли?
Раул посочи входа на тунела.
Явно първо щяха да го разпитат.
Нямаше избор.
Грей преплува разстоянието до входа, заобиколен от неколцина пазачи. Навлезе в устието му, като трескаво се опитваше да измисли някакъв план. Стигна до входния вир и откри, че в камерата вече има и други мъже във водолазни костюми. Минибутилките им бяха достатъчно малки, за да преплуват тунела, без да ги свалят. Някои вече смъкваха бутилките и жилетките си. Други го посрещнаха с насочени харпуни, явно предупредени от Раул.
Грей се измъкна от вира и свали маската си. Харпуните следяха и най-малкото му движение.
Забеляза Сейчан. Стоеше облегната на една от стените и изглеждаше необичайно спокойна. Вдигна леко пръст и това беше единственият знак, че го е познала.
„Здрасти“.
Раул дойде последен. Изправи се във вира и разкърши рамене — явна демонстрация на физическа сила. Сигурно едва беше проврял исполинската си снага през тунела. Бутилката си беше оставил навън.
Свали маската и качулката си и тръгна към Грей.
Грей за пръв път имаше възможност да огледа добре противника си. Чертите му бяха остри, носът — дълъг и тънък. Черната му коса висеше до раменете. Ръцете му, дебели като бедрото на Грей, набъбваха от мускули — явно резултат от стероиди и твърде много време във фитнеса, а не от физическо натоварване в реалния свят.
Евробоклук, помисли си Грей.
Раул надвисна над него в явен опит да го сплаши.
Грей само повдигна въпросително вежда.
— Какво?
— Ще ни кажеш всичко каквото знаеш — каза Раул. Английският му беше добър, но със силен привкус на презрение и нещо немско.
— И ако не го направя?
Раул махна с ръка и сякаш по негов знак още един човек изскочи от вира. Грей го позна веднага — Вигор. Бяха открили монсеньора.
— Малко неща могат да убягнат на сканиращ радар — каза Раул.
Буквално извлякоха Вигор от вира, доста грубо. От раната на главата му се стичаше кръв. Бутнаха го към тях, но той се спъна и падна тежко на колене.