Откъм окървавения тунел още се чуваха стонове, но никой не можеше да помогне на ранените. Можеха само да отмъстят за тях.
Раул се наведе по-близо.
— Дотук с игричките. Какво научихте във… Нещо изсвири и прекъсна думите му.
Харпунът изтрака върху камъка. Раул изкрещя и пусна Грей.
Грей се претърколи по пода, грабна изпуснатия харпун и стреля по един от мъжете, които държаха Вигор.
Стрелата прониза врата му и го отхвърли назад.
Другият мъж се изправи и завъртя оръжието си към Грей, но преди да е стреля, нещо се стрелна през въздуха откъм вира и го прониза в корема.
Той стреля по рефлекс, но вече падаше назад и прицелът му се измести.
Вигор бутна към Грей харпуна, с който не беше стреляно, после се просна по очи на пода.
Грей го хвана и го завъртя към Раул.
Гигантът хукна към по-близкия тунел, онзи, който водеше към гробницата на Александър. Стискаше с едната си ръка китката на другата, дланта му бе пронизана от стоманена стрела.
Кат се беше прицелила съвсем точно — едновременно го бе обезоръжила и го бе осакатила.
Последният от хората на Двора, онзи с ножа, пръв хлътна в тунела, последван от Раул.
Грей се изправи, прицели се в гърба на Раул и стреля.
Стрелата литна през тунела. Раул нямаше да стигне навреме до първия завой. Стрелата се удари в гърба на едрия мъж и изтрака.
После падна безсилно на каменния под.
Грей прокле късмета си. Беше уцелил запалителната граната, която още висеше преметната на ремъка през рамото му. Спасен от собствената си шибана бомба.
Гигантът се скри зад завоя.
— Трябва да се махаме — каза Кат. — Убих двамата пазачи отвън. Промъкнах се с една от собствените им шейни и ги сварих неподготвени. Но не знам още колко има наоколо.
Грей погледна към тунела. Колебаеше се. Вигор вече газеше през водата.
— А Рейчъл?
— С Монк ги качих на друга шейна. Вече трябва да са стигнали до брега.
Вигор я прегърна, очите му грееха от сълзи на облекчение. После смъкна маската си.
— Командире?
Грей се чудеше дали да не тръгне след Раул, но притиснатото в ъгъла куче е най-опасно. Не знаеше дали Раул няма пистолет в непромокаема опаковка или друго някакво скрито оръжие, но пък определено имаше бомба. Можеше да я заложи с къс фитил и да ги взриви всичките.
Обърна се.
Имаха каквото им трябваше.
Опипа чантичката на кръста си и скрития вътре златен ключ.
Време беше да тръгват.
Сложи си маската и отиде при другите. Мъжът, когото беше прострелял в гърлото, вече беше мъртъв. Другият стенеше със стрела в корема. Под него се събираше локва кръв. Стрелата беше пронизала бъбрека. След минути и той щеше да е мъртъв.
Грей не изпита жал. Помнеше жестокостите в Кьолн и Милано.
— Да се махаме оттук.
Раул издърпа стрелата. Стоманата изстърга в кост. Огън се стрелна нагоре по ръката му към гърдите и го остави без дъх. Рукна кръв. Той си смъкна ръкавицата и стегна неопрена около дланта си с надеждата да спре кървенето.
Нямаше счупени кости.
Доктор Алберто Менарди имаше необходимите медицински познания да го закърпи.
Раул огледа помещението, осветено от лъча на фенерчето, което беше захвърлил на пода. Що за място беше това, по дяволите?
Стъклена пирамида, вода, звезден купол…
Последният оцелял, Курт, се появи откъм прохода. Беше отишъл на разузнаване.
— Тръгнали са си — докладва той. — Бернар и Пелц са мъртви.
Раул приключи с ръката си и се замисли за следващия си ход. Налагаше се да се евакуират бързо. Американците можеха да пратят насам египетската полиция. Първоначалният план беше да подмамят местните власти с хидрофойла, докато Раул и хората му проведат на спокойствие пълно разследване под водата, после да се изтеглят с раздрънканата и съвсем обикновена на вид яхта, която ги чакаше горе.
Сега нещата се бяха променили.
Раул изпсува и се наведе към раницата си на пода. В нея имаше цифрова камера. Щеше да заснеме всичко, да го занесе на Алберто и да тръгне след американците.
Докато вадеше камерата, закачи с крака си ремъка на запалителната граната. Част от непромокаемото й платно се разви. Той не обърна внимание, докато не забеляза бледочервеникаво сияние на съседната стена.