Огледа извивката на сферата, докато вадеше биологичната бомба от чантичката на кръста си. Повърхността на кухия глобус беше надупчена от люкове, през които учените навремето бяха наблюдавали биологичните експерименти, провеждани вътре. През всичките години на редовна употреба нито един патоген не беше избягал от сферичния резервоар.
Грей се молеше тази сутрин да стане същото.
Погледна към бомбата в ръката си:
00:18.
Нямаше време за псувни, така че хукна по външната висяща пътечка да намери входен шлюз. Откри го половин полукълбо по-нататък. Стоманена врата с люк. Хукна към нея, хвана дръжката и дръпна.
Нищо. Вратата не помръдна.
Беше заключена.
05:15
Вашингтон
Пейнтър гледаше как Грейсън се бори с шлюза на гигантската сфера. Не му убягна трескавото напрежение, разпозна и разбра неотложността на момента. Беше видял колегата си да вади взривното устройство от комина. Знаеше каква е целта на мисията — да примамят на светло заподозрян трафикант на патогени с бойно приложение.
Не се съмняваше какъв вид смърт дебне във вътрешността на бомбата.
Антракс.
Грейсън очевидно не можеше да изключи устройството и по-късно да се отърве безопасно от него.
Късметът му изневеряваше.
Въпросът беше с колко време разполага?
05:15
Фредерик, Мериланд
00:18
Грейсън хукна отново. Може би имаше и друг шлюз. Трополеше по пътечката. Все едно тичаше със ски обувки — глезените му още бяха циментирани в оковите на телесната броня.
Още половин полукълбо.
И втори шлюз, право напред.
— Стой! Охраната на базата.
Силният суров звук на мегафона почти го накара да се подчини. Почти. Продължи да тича. Лъч на прожектор се плисна отгоре му.
— Спри или ще стреляме! Нямаше време да преговаря.
Оглушителен звън на стрелба с автоматично оръжие обсипа сферата, няколко куршума рикошираха мелодично във висящата пътечка. Нито един твърде близо. Предупредителни изстрели.
Стигна до втория шлюз, стисна дръжката, завъртя я и дръпна.
Шлюзът заяде за част от секундата, после се отвори с пукот. Грей само дето не се разхленчи от облекчение.
Метна устройството в кухата вътрешност на сферата, затръшна вратата, която се заключи автоматично, после облегна гръб на нея, плъзна се надолу и седна.
— Не мърдай!
Изобщо нямаше намерение да мърда. Добре си му беше седнал. Усети леко потръпване с гърба си. Сферата иззвънтя като камбана. Устройството се беше взривило в херметично затворената й вътрешност.
Но това беше само началният акорд на гръмовна симфония.
Като сблъсък на титанични богове серия от мощни експлозии разтърси земята.
Бум… бум… бум…
Последователни, през равни интервали, по всички правила на изкуството.
Подготвеното разрушаване на сграда 470.
Макар и от другата страна на сферата, Грей усети лекото всмукване, после и великанската, последна въздишка на обречената сграда. Плътна стена от прах и отломки се ливна навън от епицентъра на сриващото се здание. Грей вдигна поглед тъкмо навреме, за да види как огромен гейзер от дим и прах разцъфва в небето, после се понася с вятъра.
Само че този вятър не носеше смърт.
Последна експлозия изтрещя откъм умиращата сграда. Чу се трополене на тухли и камък — каменна лавина. Земята сякаш подскочи под него… после се чу нов звук.
Скърцане на метал.
Блъсната от експлозията и с разтърсени основи, Осмата топка се наклони — две от подпорите й изпукаха и се изкривиха, сякаш сферата се мъчеше да коленичи. Цялата конструкция се килна към улицата.
Изпукаха още подпори.
Осмата топка падаше и вече нищо не можеше да я спре.
Сферата с вместимост един милион литра се люшна към редицата джипове на охраната.
А Грей се падаше директно под нея.
Скочи и залази трескаво по накланящата се пътечка с надеждата да се махне от мястото на сблъсъка. Но сферата се завърташе и наклонът стана твърде стръмен. Висящата пътечка се превърна в стълба. Грейсън се хвана за металната рамка и запъна крака във вертикалните подпори на парапета. Трябваше да се измъкне някак изпод сянката на смазващата тежест.
Направи един последен отчаян скок, успя да се хване с ръце и да запъне отново краката си.