Така че Пейнтър действаше сам от своя край на веригата.
Някой почука на вратата на кабинета му и той изключи монитора, за да скрие върху какво работи. После натисна вграденото в бюрото копче, което отключваше вратата. Секретарката му вече си беше тръгнала.
Влезе Логан Грегъри.
— Самолетът им скоро ще кацне.
— И все така лети за Марсилия? — попита Пейнтър. Логан кимна.
— По разписание каца след осемнайсет минути. Малко след полунощ местно време.
— Защо във Франция? — Пейнтър разтърка уморените си очи. — И продължават с комуникационното затъмнение?
— Пилотът потвърждава дестинацията им, но нищо друго. Успях да изровя една товарителница от френските митници. На борда има двама пътници.
— Само двама? — Пейнтър се намръщи.
— Летят с дипломатически ваучери. Анонимно. Мога да се опитам да поровя и в това.
Оттук насетне Пейнтър трябваше да действа предпазливо.
— Не — каза той. — Това може да вдигне излишна тревога. Екипът иска да скрие действията си. Ще им дадем възможност да го направят. Засега.
— Да, сър. Получихме и запитвания от Рим. Ватиканът и карабинерите не са получили вести от своите хора и започват да се тревожат.
Пейнтър трябваше да им подхвърли нещо, иначе властите на Европейския съюз можеха да прибягнат до по-крути мерки. Обмисли възможностите. Европейските власти бързо щяха да открият и сами дестинацията на самолета. Това може би щеше да е достатъчно.
— Покажи желание да им съдействаш — каза той накрая. — Уведоми ги, че самолетът лети за Марсилия и че ще им предадем още информация, когато се доберем до нея.
— Разбрано, сър.
Пейнтър се загледа в празния си компютърен екран. Имаше още една, макар и малка възможност.
— След като се свържеш с тях, искам да ми свършиш още нещо. В АИОП.
Логан се намръщи.
— Искам лично да занесеш нещо на доктор Шон Макнайт. — Пейнтър плъзна по плота на бюрото си запечатано писмо в червена папка. — Никой не трябва да знае, че си тръгнал натам.
Очите на Логан се присвиха любопитно, но той кимна.
— Ще имам грижата. — Взе папката, пъхна я под мишница и се обърна.
Пейнтър го спря.
— Разчитам на пълна дискретност.
— Няма да предам доверието ви — твърдо каза Логан и затвори вратата, която се заключи автоматично.
Пейнтър включи отново монитора. Появи се карта на Средиземноморския басейн, пресечен от сини и жълти ивици. Сателитни пътеки. Той кликна върху една от тях. Най-новият сателит на Националната разузнавателна служба, по прякор Ястребово око. Кликна два пъти да извика подробности за траекторията и параметрите на търсене.
Въведе Марсилия. Появиха се часове. Той направи сверка с метеорологичната карта на Националната агенция за океаните и атмосферата. Буреносен фронт се придвижваше към Франция от юг. Плътната облачна покривка щеше да блокира наблюдението. Оставаше му съвсем тесен прозорец.
Погледна си часовника, вдигна телефона и набра охраната.
— Уведомете ме, когато Логан Грегъри напусне командния център.
— Слушам, сър.
Пейнтър затвори. Подборът на момента можеше да се окаже от критично значение. Изчака още петнайсет минути — наблюдаваше как буреносният фронт минава над Западна Европа.
— Хайде де — измърмори по едно време.
Телефонът най-сетне иззвъня. Потвърдиха му, че Логан е излязъл, и Пейнтър на свой ред стана и излезе от кабинета си. Залата за сателитно наблюдение беше един етаж по-долу, в съседство с кабинета на Логан. Пейнтър забърза натам и завари само един техник, който пишеше нещо в дневника на смяната, обграден отвсякъде с монитори и компютри.
Човекът се изненада от внезапната поява на шефа и скочи на крака.
— Директор Кроу, сър… какво има?
— Трябва ми достъп до настройките на сателит Н-Е Четири на НРС.
— Ястребово око? Пейнтър кимна. — Аз нямам разрешение за такова…
Пейнтър сложи на бюрото пред него лист с дълга поредица букви и числа. Кодът за достъп, осигурен му от Шон Макнайт, беше валиден още половин час.
Техникът се ококори, но почна работа без излишни въпроси.