— Нямаше нужда да идвате лично. Доктор Грегьри можеше да препрати данните към вашия кабинет.
— Логан не е тук. — Пейнтър сложи ръка на рамото на техника. — Освен това искам всички данни за включването ни да бъдат изтрити. Без записи. Нищо, което да подсказва намесата ни. Дори тук, в Сигма.
— Слушам, сър. Техникът посочи един екран.
— Ще се появи на този монитор. Ще ми трябват GPS координати, за да го насоча.
Пейнтър му ги даде.
След една сякаш безкрайна минута на екрана се появи тъмна бродерия от писти.
Марсилското летище.
Пейнтър стесни обхвата към една определена писта. Образът потрепна, после гладко се увеличи. Появи се малък самолет, „Сайтейшън X“. Намираше се близо до сградата на летището, вратата му беше отворена. Пейнтър се наведе напред, за да закрие донякъде монитора от погледа на техника.
Закъснял ли беше?
Някакво движение размаза пикселите. Един човек, после и още един се появиха в отвора. Забързаха по стълбичката. Нямаше нужда да увеличава лицата им.
Монсеньор Верона и Кат Брайънт.
Пейнтър чакаше. Може пък товарителницата да бе подправена. Може би всички бяха на борда.
Образът потрепна, размаза се на едри пиксели.
— Времето се разваля — каза техникът.
Пейнтър все така наблюдаваше вратата на самолета. Повече никой не излезе. Кат и монсеньорът се скриха в сградата. Той благодари на техника и се дръпна.
Къде, по дяволите, беше Грей?
01:04 (местно време)
Женева, Швейцария
Грей седеше в първокласната каюта на реактивния самолет на Египетските авиолинии. Трябваше поне едно да признае на Драконовия двор — не пестяха средства. Плъзна поглед по малката каюта. Осем места. Шестима пътници. Един или повече сигурно бяха шпиони на Двора, които го държаха под око.
Нямаше значение. Той им съдействаше напълно… засега.
Беше взел самолетните билети и фалшивите документи за самоличност от шкафче на една автогара, после беше продължил към летището. Полетът траеше четири часа без междинни кацания. Грей изяде вкусния обяд, изпи две чаши червено вино, изгледа някакъв филм с Джулия Робъртс, дори поспа половин час.
Обърна се към прозореца. Златният ключ помръдна на гърдите му. Беше го вързал на верижка около врата си. Телесната му топлина беше затоплила метала, но въпреки това Грей го усещаше тежък и студен. Животът на двама души висеше на него. Представи си Монк, вечно усмихнат, наблюдателен. И Рейчъл. Смесица от стомана и коприна, интригуваща и сложна. Само че последните й думи не му даваха мира, преследваха го, изпълнени с болка и страх. И него го болеше, болеше го до мозъка на костите, защото я бяха заловили, докато беше под негова опека.
Самолетът направи стръмен заход, без който не би могъл да кацне в този град, сгушен сред високите Алпи.
Светлините на Женева заискриха. Лунната светлина поеребряваше върховете и езерото. Самолетът прелетя над минаващ през града участък от река Рона. Колесниците се спуснаха с вой. След няма и минута вече кацаха на международното летище на Женева.
Грей изчака каютата да се изпразни, преди да вземе грижливо приготвения си багаж. Надяваше се, че е взел всичко, от което би имал нужда. Преметна сака на рамо и тръгна към вратата.
Излезе от първокласната каюта и се огледа за някакви признаци на опасност.
И за още нещо. За спътничката си.
Пътувала беше в туристическата класа. Беше с руса перука, консервативен тъмносин делови костюм и тежки черни слънчеви очила. Лявата й ръка бе пристегната в шина, наполовина скрита под сакото. Дегизировката нямаше да издържи оглед отблизо. Само че никой не я оглеждаше.
Сейчан беше мъртва за света.
Излезе преди него, без да поглежда встрани.
Грей я следваше през няколко пътници. Нареди се на опашката за митническа проверка, показа фалшивите си документи, изчака да ги подпечатат и тръгна. Не беше чекирал никакъв багаж.
Излезе на добре осветената улица, по която още пъплеха множество хора. Окъснели пътници се надпреварваха към колите под наем и такситата. Грей нямаше представа какво се очаква да направи сега. Трябваше да чака Раул да се свърже по някакъв начин с него. Приближи се към стоянката на такситата.
Сейчан беше изчезнала, но Грей усещаше, че е някъде наблизо.
Имаше нужда от съюзник. Отрязан от Вашингтон и от собствените си съекипници, беше сключил договор с дявола. Беше я освободил, след като бе изтръгнал едно обещание от нея. Щяха да работят заедно. В замяна на свободата си тя Щеше да му помогне да освободи Рейчъл. След това щяха да се разделят. Всички дългове щяха да бъдат опростени, минали и сегашни.