Осмата топка се удари в моравата в предната част на двора и потъна в напоената от дъжда глинеста почва. Ударната вълна плъзна по висящата пътечка и изхвърли Грей настрани. Той прелетя няколко метра и падна по гръб върху меката морава. Висял бе само на няколко метра от земята.
Надигна се и се опря на лакът.
Джиповете на охраната се бяха изтеглили навреме изпод падащата сфера.
Но скоро щяха да се върнат. И не биваше да го заварят тук.
Грей стана, изохка и закуцука към димния плащ на срутената сграда. Чак сега чу алармите — пищяха из цялата база. Съблече в движение комбинезона си и закачи идентификационните карти на цивилните си дрехи отдолу. Затича през двора, към следващата сграда, към нишата, където беше оставил мотоциклета си.
Завари го невредим.
Преметна крак през седалката и включи запалването. Двигателят замърка доволно. Посегна към газта и спря. Нещо беше закачено на дръжката. Той го откачи, огледа го за миг, после го пъхна в джоба си.
„По дяволите…“ Даде газ и зави в съседната уличка. За момента поне пътят изглеждаше чист. Приведе се напред, форсира мотора и се стрелна между тъмните сгради. Стигна до Портър Стрийт и изви рязко наляво в обратен завой. По улицата се виждаха само няколко коли. И нито една не изглеждаше да е на военната полиция.
Той ги подмина на зигзаг и отпраши към по-рядко населената част на базата около езеро Налин — парк с полегати хълмчета и кръпки широколистна гора.
Щеше да изчака врявата да позатихне и тогава да се измъкне. За момента беше в безопасност. Глождеше го само онова нещо в джоба му, което беше свалил от дръжката на мотоциклета.
Сребърна верижка… с драконов медальон.
05:48
Вашингтон
Пейнтър се дръпна от сателитната конзола. Техникът беше уловил бягството на Грейсън, появил се с мотоциклета си от прашния облак. Логан още беше на телефона и предаваше нареждане за отбой по серия обезопасени канали. По заповед отгоре неприятностите в базата щяха да бъдат отдадени на грешки в комуникацията, стари експлозиви и лошо миниране.
Името на Сигма Форс нямаше да се появи никъде.
Сателитният техник държеше слушалката до ухото си.
— Сър, телефонно обаждане от директора на АИОП.
— Прехвърли го тук. — Пейнтър вдигна слушалката на друг телефон и изчака прехвърлянето на кодираната комуникация.
Техникът му кимна и мъртвият ефир в слушалката отведнъж оживя. Макар никой да не заговори отсреща, Пейнтър усети присъствието на своя наставник и командир.
— Директор Макнайт? — каза той; подозираше, че директорът се обажда да научи подробности за мисията.
Подозрението му се оказа погрешно. Ясно долови потреса в гласа на шефа си.
— Пейнтър, току-що получих разузнавателни данни от Германия. Многобройни жертви. Загинали при необичайни обстоятелства в една катедрала. Трябва ни екип на терен там, преди да е паднала нощта.
— Толкова бързо?
— След четвърт час ще имаш подробностите. Ще ни трябва най-добрият ти агент да оглави екипа.
Пейнтър погледна сателитния монитор. Мотоциклетът се плъзгаше през хълмчетата, фаровете му намигаха през редкия балдахин на дърветата.
— Мисля, че имам човека, който ви трябва. Мога ли да попитам защо е тази спешност?
— Обадиха ни се рано тази сутрин с молба Сигма да разследва инцидента в Германия. Твоята група беше назована изрично.
— Назована? От кого?
За да се обезпокои до такава степен д-р Макнайт, явно се бяха обадили от най-високо, президентът например. Но и този път Пейнтър сгреши в предположението си.
— От Ватикана — каза директорът.
ВЕЧНИЯТ ГРАД
24 юли, по обед (местно време)
2. Рим, Италия
Дотук с надеждите да стигне навреме за срещата си.
Лейтенант Рейчъл Верона слизаше по тясното стълбище към подземията на базиликата „Сан Клементе“. Изкопните работи под църквата продължаваха вече два месеца, надзиравани от малък екип археолози от Неаполския университет.
— Lasciate ogni speranca… — измърмори Рейчъл. Гидът, Лена Джованна, преподавател в университета и ръководител на проекта, се обърна и я погледна. Беше висока жена, към петдесетте, но приведената й стойка я правеше да изглежда по-стара и по-ниска. Усмихна се уморено на Рейчъл.