— Денят наистина е бил фатален за тях.
— А е маркирал и края на едно черно столетие, ако питаш мен. — Двамата излязоха от парка и тръгнаха към центъра на града. — Разделението между Църквата и ордена на тамплиерите започнало сто години по-рано, когато папа Инокентий III брутално избил катарите, секта на християни-гностици, които били свързани с тамплиерите. Проточила се стогодишна война между ортодоксалната църква и гностичните вярвания.
— И всички знаем кой я е спечелил — каза Кат.
— Знаем ли наистина? Чудя се дали е било победа, или по-скоро асимилация. Ако не можеш да ги победиш, присъедини ги. През септември 2001 — ва се появи интересен документ, озаглавен „Пергаментът от Шинон“. Свитък, датиран приблизително година след онзи кървав петък тринайсети и подписан от папа Климент V, с който той опрощава и реабилитира рицарите тамплиери. За жалост, френският крал Филип не се съобразил с това и продължил гоненията в страната си. Защо обаче Църквата е променила толкова драстично отношението си? Защо папа Климент V е построил своя авиньонски дворец според готическата традиция, рожба на същите тези зидари-еретици? И защо Авиньон на практика се е превърнал в готическия център на Европа?
— Намекваш, че Църквата е направила завой на сто и осемдесет градуса и е приела тамплиерите в лоното си?
— Спомни си как вече стигнахме до заключението, че някои аспекти от вярванията на християните на Тома, християни с гностични убеждения, вече били пуснали филизи в Църквата. Може би те са убедили папа Климент да се намеси и да защити тамплиерите от зверствата на крал Филип.
— С каква цел?
— За да бъде скрито нещо изключително ценно — ценно и за Църквата, и за света. През столетието на Авиньонското папство тук се появила истинска вълна от ново строителство което в голямата си част било ръководено от Децата на Соломон. Лесно са можели да закопаят нещо, дори да е било със значителни размери.
— Но откъде ще започнем да търсим? — попита Кат.
— От сградата, построена от ръцете на тамплиерите и поръчана от онзи странен папа, сградата, която е един от най-големите шедьоври на готическата архитектура.
Вигор махна напред, където улицата се вливаше в голям площад, пълен с развеселени младежи. Цветни светлинни оформяха дансинг, рок група, качена на импровизиран подиум, блъскаше жици, а младежите се кълчеха, смееха се и крещяха. По краищата на площада бяха наслагани маси, и те заети от празнуващ народ. Жонгльор мяташе във въздуха запалени факли. Бирата течеше, заедно с кафе в картонени чашки. Цигарен дим се кълбеше във въздуха и се смесваше с дим от друг вид — ръчно свити цигари, пълни с трева.
Но зад този шумен купон се издигаше исполинска тъмна висока сграда, обточена от квадратни кули, с масивни каменни арки отпред и две високи коничени кули. Каменната й фасада беше в пълен контраст с веселбата долу. Историята я притискаше сякаш… историята и една древна тайна.
Дворецът на папите.
— Някъде в тази сграда е скрита бунтарска страница от камък — каза Вигор. — Сигурен съм. Трябва да я намерим и да я разчетем.
— Но откъде ще започнем? Той поклати глава.
— Каквото и да е уплашило Робърт Бойл, каквато и ужасна тайна да е продиктувала в крайна сметка съюза между тамплиерите еретици и официалната църква, каквато и мистерия да предизвика и този лов на съкровища из цялото Средиземноморие… отговорът е скрит тук.
Откъм реката повя студен вятър. Авиньон беше наречен на постоянния вятър откъм Рона, но сега, изглежда, се задаваше истинска буря. Звездите в небето бяха изчезнали. Сбираха се тъмни облаци.
Колко време им оставаше?
02:48
Лозана, Швейцария
— Така стигнахме до извода, че търсеното място е Авиньон — завърши Рейчъл. — Френският Ватикан. Следващата и последна спирка.
Още стоеше на колене върху линолеума. Баба й все така лежеше вързана на масата. Рейчъл им беше казала всичко, до най-малката подробност. Беше отговорила на всички въпроси, зададени й от Алберто. Не се беше опитала да шикалкави. Не можеше да рискува префектът да изпробва откровеността й върху плътта на баба й.
Монк и Рейчъл бяха войници. Баба й не беше.
Нямаше да позволи нищо лошо да се случи на старицата. Сега зависеше от Грей да опази златния ключ от Двора. Беше стоварила цялата си надежда и доверие върху неговите плещи. Друг избор нямаше.