Рейчъл долови в последните думи на баба си нещо като болка и вдигна очи. Знаеше, че баба й обича Вигор… всъщност че го обича повече от майка й. Зачуди се дали баба й не е намразила подсъзнателно дъщерята, зачената с изнасилване. И дали тази травма не се е пренесла неусетно и към следващото поколение? В отношенията на Рейчъл с майка й винаги беше съществувало напрежение, неизречена на глас болка, която никоя от двете не можеше да преодолее, нито да разбере.
И къде щеше да свърши всичко?
Вик привлече вниманието й към вратата. Идваха някакви мъже.
По коридора се появиха пазачи. Водеха Грей, с вързани зад гърба ръце. Той хвърли поглед към килията й. Видя я и очите му се разшириха от изненада. Спъна се и за малко да падне.
— Рейчъл…
Раул го бутна напред, после се ухили към килията й и вдигна високо някаква верижка.
Златен ключ.
Обзе я пълно отчаяние.
Вече нищо не стоеше между Драконовия двор и съкровището в Авиньон. След столетия на манипулации и машинации Драконовият двор беше победил.
03:12
Авиньон, Франция
Всичко това никак не харесваше на Кат. Твърде много цивилни имаше наоколо. Тя тръгна по стъпалата към главния вход на Папския дворец. През вратата се нижеха потоци хора — По традиция пиесата се поставя в двореца — каза Вигор — Тази година е четиричасова постановка на „Хамлет“. Пиесата и купонът продължават почти до сутринта. Провеждат ги в Двора на честта. — Той посочи напред.
Промъкнаха се през група немски туристи, излизащи от двореца, и минаха под арката на входа. Каменните стени връщаха ехото на смес от различни езици, силни гласове идваха някъде отпред.
— Не виждам как ще претърсим подробно двореца при толкова много хора — намръщено каза Кат.
Вигор кимна едновременно с трясъка на сурваща се през небето гръмотевица.
Чуха се смях и ръкопляскания.
— Пиесата трябва вече да е към края си — каза той.
Дългият проход ги изведе в открит вътрешен двор. Дворът тънеше в мрак с изключение на голямата сцена в дъното, обточена със завеси и с декорите на тронна зала в голям замък. За фон й служеше самата стена на двора. От двете й страни се издигаха огромните колони на високоговорителите и кули с осветление, които обливаха актьорите със светлината на прожектори.
Под сцената се разстилаше множеството на публиката — на столове или проснати на одеяла върху каменния под. На самата сцена няколко фигури стояха прави сред купчина трупове.
Пиесата наистина наближаваше края си.
Вигор я дръпна настрани.
— Този двор разделя двореца на две — новата и старата му част. Задната стена и стената вляво са част от Пале Вьо — стария дворец. Където сме ние сега и надясно е Пале Нюф, който е построен по-късно.
— Откъде ще започнем? Вигор посочи към старата част.
— Има една загадъчна история, свързана с папския дворец. Много историци от онова време пишат, че призори на двайсети септември 1348 — а над старата част на двореца била забелязана исполинска огнена колона. Видяна била от целия град. По-суеверните сметнали, че огънят е предвестник на чумата, Черната смърт, която започнала горе-долу по това време. Но ако не е било това? Ако е било някаква проява на Майснеровото поле, поток от енергия, изпуснат при запечатването на някаква тайна? Появата на огнената колона може би маркира точната дата, когато е било скрито съкровището.
Кат кимна. Все беше нещо.
— Изтеглих от интернет подробна карта — каза Вигор. — Има един вход към стария дворец близо до Портата на Дева Мария. Почти не се използва.
Вигор тръгна наляво. Мушнаха се в един проход миг преди огромна светкавица да разсече небето. Почти веднага изтрещя и гръмотевицата. Актьорът на сцената спря посред монолога си. Нервен смях се чу тук-там сред публиката. Бурята можеше да прекрати пиесата мигове преди края й.
Вигор посочи една тежка врата встрани.
Кат приклекна и извади шперцовете си, а Вигор застана така, че да я прикрива с тялото си. Бравата ней създаде затруднения. Езичето щракна.
Нова светкавица привлече погледа на Кат към двора. Последва гръм и небесата се разтвориха. Дъждът се изсипа на порой от ниските облаци. Викове и дюдюкания се надигнаха откъм публиката. Започна масово преселение.