Баба й запълзя по-далеч от трите кучета, които се биеха над ранения си побратим, ръфаха се и се хапеха с такава ярост, че скоро стана невъзможно да различиш кое е простреляното. Други две кучета обаче подскочиха към нея.
Нямаше да стигнат навреме, за да я спасят.
Още два изстрела и едното куче се строполи. Другият куршум само облиза второто. Нараняването като че ли само изостри яростта му и то се хвърли към старицата.
Рейчъл хукна напред.
Кучето обаче стигна до баба й преди нея. Захапа ръката, която старицата бе вдигнала да се защити. Зъбите му с лекота счупиха тънките кости. Баба й падна.
Вик не се чу.
Грей стреля покрай ухото на Рейчъл и изстрелът почти я оглуши. Ударът отхвърли кучето назад. Тялото му се загърчи в конвулсии от куршума в главата… последният куршум от шестте.
Магазинът на пистолета в ръката на Грей се отвори автоматично за нов пълнител.
Рейчъл падна на колене и посегна към баба си. Кръв течеше на тласъци от разкъсаната ръка на старицата. Рейчъл я придърпа в скута си.
Грей коленичи до нея.
Кучета се биеха навсякъде около тях… а на тях им бяха свършили патроните.
Бабай вдигна очи към нея и заговори тихичко.
— Мамо… съжалявам… прегърни ме…
Пукот от автоматично оръжие и баба й се разтресе в ръцете й, простреляна в гърдите. Рейчъл усети как куршумът излезе от тялото й и прогори следа в собствената й ръка.
Вдигна поглед.
На трийсетина метра от тях двама стрелци стояха зад желязната решетка на портата.
Новият изстрел примами няколко кучета.
Грей се опита да използва суматохата, за да се оттеглят към стената на замъка. Рейчъл го последва, без да пуска баба си — влачеше я по земята.
— Остави я — настоя Грей.
Рейчъл не му обърна внимание; плачеше от мъка и гняв. Нов изстрел и куршумът изби искра от каменната настилка на метър от тях. Сейчан се наведе и й помогна да пренесат баба й.
При портата две кучета се нахвърлиха върху решетката, зъбеха се на стрелците и им пречеха да стрелят. Но това нямаше да трае дълго.
Стигнаха до относителното прикритие на стената и Рейчъл се срина върху тялото на баба си. Все още се виждаха ясно откъм портата… но пък и целият двор се виждаше оттам. Едно от кучетата при решетката отхвръкна простреляно назад. Друг куршум рикошира от металния капак на един прозорец над тях.
Рейчъл най-накрая успя да издърпа чантичката, която още беше преметната през рамото на старицата — чантичка, с която баба й май никога не се разделяше. Отвори я, бръкна вътре и напипа студена стомана.
Нацисткият люгер Р — 08.
— Grazie, Nonna Прицели се, затаи дъх и позволи на студения гняв да втвърди ръката й. Натисна спусъка… коригира след отката и стреля отново.
И двамата мъже паднаха…
И в същия миг озъбена паст изскочи от дима и полетя към гърлото й.
04:00
Грей удари Рейчъл с рамо и я изблъска встрани. Обърна се към чудовището и вдигна другата си ръка. В нея стискаше малък сребрист спрей.
— Лошо куче…
Напръска го право в носа и очите.
Тежкото тяло на кучето го повали по гръб.
Звярът нададе вой — не от жажда за кръв, а от непоносима агония. Претърколи се от Грей и се загърчи, търкаше муцуната си в каменната настилка, дращеше очите си с лапи.
Само че очите му вече ги нямаше. Киселината ги беше разяла.
Кучето се претърколи още два пъти с жално скимтене.
За миг Грей изпита нещо като вина. Други бяха превърнали тези кучета в чудовища. Животните не бяха виновни. Но пък може би всяка смърт беше по-добра от терора, на който ги подлагаше Раул.
Кучето най-после се срина на камъните.
Предсмъртната му агония обаче беше привлякла погледите на десетина други.
Грей погледна Рейчъл.
— Още шест изстрела — отговори тя на незададения му въпрос.
Грей разклати спрея. И в него не беше останало много.
Сейчан вдигна очи към небето. В следващия миг и Грей го чу.
Звук от перките на хеликоптер.
Скоро се появи и самата машина. Прожектори плиснаха светлината си към тях. Завихреният от перките въздух раздуха пепеляка по двора.
Кучетата се пръснала уплашено.
Сейчан надвика врявата:
— Транспортът ни пристигна!
От отворената врата се разви стълба и краят й се удари в камъните само на няколко метра от тях.