Кат коленичи и прокара пръсти по зидарията под краката си — прецизно споени блокове от необработен мрамор. Стана и насочи фенерчето си встрани и надолу.
Умели майстори бяха изградили серия от дванайсет ката, спускащи се от техния корниз до пода далеч долу. Пещерата представляваше неправилен кръг. Всяко ниво беше по-малко от горното, като огромен амфитеатър… или обърната стъпаловидна пирамида.
Тя насочи фенерчето си към празното пространство в центъра.
Не беше празно.
Арки от гранит се издигаха, поддържани от гигантски колони. Арките й бяха познати. Бяха като онези в готическите катедрали. Всъщност цялото вътрешно пространство тук създаваше усещането за безтегловност и простор, типично за храмовете от готическия период.
— Трябва да са го построили тамплиерите — каза Вигор и тръгна напред. — Това е нещо невиждано! Истинска соната от геометрия и инженерство. Поема от камък. Готическа архитектура от най-висш порядък.
— Подземна катедрала — промълви Кат, обзета от дълбоко благоговение.
— Само че тази е построена във възхвала на историята, изкуството и знанието. — Вигор махна с ръка да обхване огромната пещера.
Но нямаше нужда да обяснява.
Каменната рамка имаше само една цел — да поддържа сложен лабиринт от дърво. Рафтове, стаи, стълбища й стълби. Стъкло хвърляше нежни отражения. Злато грееше сякаш със собствена светлина. И всичко това представляваше хранилище на книги, свитъци, статуетки и странни устройства. Всяка стъпка сякаш откриваше вход към нови пространства, невъзможни ъгли, пространствени противоречия, поддържани от камък и дърво.
— Това е библиотека — каза Кат.
— А също музей, хранилище и галерия — довърши Вигор. И забърза напред.
Маса от камък, нещо като олтар, стоеше недалеч от входния тунел.
Книга с кожена подвързия лежеше отворена на нея под стъклен похлупак… похлупак от златно стъкло.
— Побоях се да я докосна — каза Вигор. — Но и през стъклото се вижда достатъчно ясно. — Той насочи лъча на фенер-чето си към отворените страници.
Кат се наведе да погледне. Страниците бяха украсени със сложни рисунки. Ръкопис. Надпис с дребен шрифт се нижеше по страницата. Приличаше на списък.
— Мисля, че това е каталог на цялата библиотека — каза Вигор. — Системата на подреждане и така нататък. Но не съм сигурен.
Дланите му кръжаха над стъкления похлупак, но не смееха да го докоснат. И двамата бяха виждали на какво е способен този свръхпроводим материал. Кат отстъпи. Стъклото хвърляше отблясъци из целия комплекс. Дори и стените на катовете бяха инкрустирани със стъклени плочи, като прозорци от скъпоценни камъни.
Какво означаваше това?
Вигор все така стоеше приведен над книгата.
— Вписано е, на латински — „Свещеният камък на свети Трофим“.
Кат го погледна въпросително.
— Той пръв донесъл християнството в тази част на Франция. Казват, че Христос му се явил по време на тайна среща на ранните християни в един некропол. Христос коленичил върху един саркофаг и отпечатъкът от коленете му останал. Капакът на саркофага бил смятан за съкровище, защото онези, които го погледнели, отваряли сърцето и ума си за Христос. Смяташе се за изгубен. Но е тук. Както и толкова други неща.
Посочи отново книгата.
— Пълни текстове на забранени евангелия, а не само оръфаните фрагменти, които бяха открити близо до Мъртво море. Само на тази страница видях четири вписани евангелия. За едното дори не съм чувал. Кафявото евангелие от Златните хълмове. Какво ли съдържа? Но най-вече… Според каталога тук някъде се намира Мандилионът.
Кат се намръщи.
— Какво е това?
— Истинската погребална плащаница на Христос, артефакт, който предшества съмнителната Торинска плащаница. Бил пренесен от Едеса в Константинопол през десети век, но при някое от плячкосванията на града изчезнал. Мнозина подозират, че накрая се е озовал в съкровищницата на рицарите тамплиери. — Вигор кимна. — И тук някъде се крие доказателството. И навярно истинското лице на Христос.
Кат усети тежестта на столетията… на самото време, облечено в съвършена геометрия.
— Една страница — измърмори Вигор.
Кат знаеше какво има предвид монсеньорът — че всички тези чудеса са описани само върху една страница на подвързаната с кожа книга… която, изглежда, имаше поне хиляда страници.