— Какво ли друго има тук? — прошепна омаяно Вигор.
— Стигна ли до дъното? — попита Кат.
— Не. Върнах се да те взема.
Кат тръгна към тясното стълбище, което свързваше нивата.
— Трябва да получим поне обща представа за конструкцията, преди да се върнем горе.
Вигор кимна, но сякаш не му се искаше да се отдели от книгата.
Въпреки това последва Кат по стълбището, което менеше посоката си между всеки две нива. По някое време тя погледна нагоре. Цялата конструкция висеше над нея, окачена колкото в пространството, толкова и във времето.
Най-сетне стигнаха до последния кат. От него стълбището се спускаше до равен под, обточен от последното ниво. Библиотеката не се спускаше до долу. Всичките й съкровища се пазеха над тях, овесени на две исполински арки, издигащи се от последното ниво.
Кат веднага позна от какъв материал са направени арките.
Не беше гранит, нито мрамор.
Магнетит, отново.
Освен това, точно под пресечната точка на арките, на метър височина от пода се издигаше колона от магнетит, като каменен пръст, който сочи нагоре.
Кат се спусна предпазливо към пода долу. Подът беше от Дебело стъкло, поръбен по краищата с естествени гранитни образувания. Не какво да е стъкло, разбира се. Златно стъкло. Кат не посмя да стъпи на него. В тухлените стени наоколо също бяха вградени огледални плочи от златно стъкло Преброи дванайсет, същия брой като нивата.
Вигор застана до нея.
Също като Кат, и той оглеждаше напрегнато подробностите, но накрая и двамата съсредоточиха вниманието си върху сребристите линии — навярно чиста платина, — вдълбани в пода. Рисунъкът изглеждаше като най-естествения край на това дълго търсене. Изобразяваше сложен лабиринт, водещ до розетка в центъра. Именно там се издигаше и колоната от магнетит.
Кат се огледа — огледа лабиринта, арките от магнетит, стъкления под. Всичко това й напомняше за гробницата на Александър, с нейната пирамида и огледалния басейн.
— Прилича ми на поредната гатанка. — Тя вдигна очи към съкровищата, увиснали над главите им. — Но щом вече отворихме това древно хранилище на маговете, какво още предстои да открием?
Вигор пристъпи до нея.
— Не забравяй златния ключ на Александър. Досега не ни се наложи да го използваме.
— Което означава…
— Че има и друго освен библиотеката.
— Но какво?
— Не знам — каза Вигор. — Но този лабиринт ми е познат. Кат се обърна към него.
— Това е лабиринтът на Дедал — въздъхна той.
05:02
Над Франция
Грей изчака с въпросите си, докато не излетят отново. Хеликоптерът ги беше откарал до международното летище на Женева, където по нареждане на кардинал Спера един частен „Гълфстрийм“ чакаше с пълни резервоари и разрешение за незабавно отлитане за Авиньон. Изглежда, нищо не можеше да се опре на високопоставените служители на Ватикана.
Което породи и първия въпрос на Грей.
— Защо Ватиканът ще наема оперативен агент на Гилдията? — попита той.
Петимата бяха завъртели седалките си така, че да се гледат.
Кардинал Спера кимна бавно, преди да отговори.
— Не самият Свещен престол нае Сейчан. — И махна към седналата до него жена. — А една по-малка група, която действаше самостоятелно. Научихме за интереса и действията на Драконовия двор. Вече бяхме използвали Гилдията, за да проучи незабелязано Двора.
— Използвали сте наемници? — Грей се намръщи.
— Онова, което се опитвахме да защитим, изискваше средства, които бяха недостъпни по официалните канали. Гилдията може и да си е спечелила лоша слава, но не може да им се отрече, че действат ефикасно, уважават партньорите си и не пестят средства за постигане на набелязаната цел.
— Да, но не направиха нищо, за да предотвратят убийствата в Кьолн.
— Боя се, че това беше недоглеждане от моя страна. Не подозирахме до какво може да доведе кражбата на онзи текст от музея в Кайро. Нито че ще се задействат толкова бързо.
Кардиналът въздъхна и завъртя един от пръстените си, после и другия — жест, който при него беше знак за безпокойство.
— Толкова много невинна кръв. След убийствата пак се свързах с Гилдията с молбата да внедрят свой агент в Двора. Което не беше трудно, след като Сигма се включи в играта. Гилдията предложи услугите си, Сейчан вече си беше имала вземане-даване с вас и Дворът налапа стръвта.