Сейчан се обади:
— Заповедите ми бяха да разбера какво знае Дворът, докъде е стигнала операцията им — и да им попреча по начин, който преценя за най-подходящ.
— Като например да наблюдаваш отстрани, докато те измъчват свещеници — каза Рейчъл.
Сейчан сви рамене.
— Просто закъснях за малкото им парти. А и разгорещи ли се Раул, нищо не може да го спре.
Грей кимна. Монетата й от Милано още беше у него.
— А и тогава ти ни помогна да избягаме.
— Съвпадаше с целите ми. Като ви помагах, изпълнявах задачата си да държа Двора на нокти.
Грей я наблюдаваше. На чия страна играеше тя всъщност? При всичките й двойни и тройни игрички дали не криеше и още нещо? Обяснението й звучеше правдоподобно, но всичките й усилия можеха да са просто димна завеса в услуга на Гилдията.
Ватиканът беше проявил наивност да се довери на Гилдията… и лично на Сейчан.
Във всеки случай обаче дълговете му към Сейчан се бяха умножили с още един.
Както бяха планирали, тя се беше погрижила да измъкне Монк от болницата, преди да се пристигнали мутрите на Раул. Грей беше предположил, че Сейчан ще използва някой от колегите си в Гилдията, а не че ще се обади на Спера, своя работодател. Ала кардиналът се беше справил със задачата си, обявил беше Монк за човек на Ватикана и го беше извел на бърза ръка от женевската болница.
И сега летяха към Авиньон.
Едно нещо обаче не му даваше мира.
— Тази ваша група във Ватикана — каза той; наблюдаваше внимателно Спера. — Какъв е вашият интерес във всичко това?
Спера беше сплел пръсти на масата. Очевидно предпочиташе да не казва нищо повече по този въпрос. Изведнъж Рейчъл се пресегна, хвана ръцете му и ги сложи с дланите надолу и с разперени пръсти на масата. После се наведе да ги огледа.
— Имате два златни пръстена с папския печат. Кардиналът издърпа ръцете си и прикри едната с другата.
— Единият е за това, че съм кардинал — обясни той. — Другият — заради поста ми на държавен секретар. Еднакви пръстени. Такава е традицията.
— Но те не са еднакви — каза Рейчъл. — Не го бях забелязала, преди да сплетете пръсти — така двата пръстена се оказаха един до друг. Не са еднакви. Всеки е огледален образ на другия. Съвършени отразени копия.
Грей се намръщи.
— Близнаци — каза Рейчъл.
Грей помоли кардинала да погледне пръстените му. Рейчъл беше права. Обърнати изображения на папския печат.
— А Тома означава „близнак“ — измърмори под нос Грей и вдигна очи към кардинала. Спомни си казаното от Спера, че само една малка група във Ватикана се е обърнала за услуга към Гилдията. Вече знаеше коя е тази група.
— Вие сте част от църквата на Тома — каза той. — Точно затова тайно сте се опитвали да попречите на Двора.
Спера мълча дълго, после бавно кимна.
— Нашата група отдавна е приета, макар и негласно, от Апостолическата църква. Въпреки всеобщото мнение Църквата не е обърнала гръб на науката и изследванията. Католически университети, болници и изследователски центрове подкрепят напредничавото мислене, новите идеи. Да, има и такива, които упорито се придържат към традицията и реагират бавно и неохотно на промените, но има и други, които приемат предизвикателствата и поддържат Църквата гъвкава. Това е роля, която все още изпълняваме.
— А в миналото? — попита Грей. — Онова древно общество на алхимици, по чиито следи се движим сега? Уликите, които следваме?
Кардинал Спера поклати глава.
— Съвременната църква на Тома не е същата като преди. Онази църква е изчезнала по време на френското папство заедно с рицарите тамплиери. Останали са само сенки и слухове. Истинската съдба на гностичната църква и нейното древно познание са тайна и за нас.
— Значи и вие знаете колкото нас, тоест почти нищо — каза Монк.
— За жалост е точно така. Само дето ние знаехме, че онази църква е съществувала. А не е била само мит.
— Същото важи и за Драконовия двор — каза Грей.
— Да. Но нашият стремеж беше да запазим тайната, като се доверим на мъдростта на нашите предци. Вярвахме, че не са я скрили без основание и че познанието ще се разкрие самб, когато настъпи моментът. Драконовият двор, от друга страна, се опитва да разкрие тайната чрез кръвопролития, корупция и изтезания и се стреми единствено към сила, с чиято помощ да постигне власт над цялото човечество. Ние им се противопоставяме от поколения.