Играчките на Кат, без съмнение.
Продължиха, като разритваха топчиците.
Още един труп лежеше близо до входа на кухнята. Трябваше да минат през локвата кръв, за да влязат.
Грей чу гласове. Задържа другите в коридора и напрегна слух.
— Закъснели сме — каза някой.
— Съжалявам. Трябваше да съм сигурен — да измеря всички ъгли.
Кат и Вигор. Спореха. Гласовете им идваха от дупка в средата на кухнята. Появи се светлинка, усили се.
— Кат — извика Грей на колежката си. По коридорите беше видял достатъчно доказателства за уменията й. — Ние сме.
Светлината угасна.
След миг се появи Кат. Пистолетът й бе насочен към тях.
— Ние сме — повтори Грей.
Кат се измъкна от дупката. Грей махна на другите да влязат в кухнята.
Вигор се появи след Кат.
Рейчъл хукна към него. Той разпери ръце и я прегърна.
Кат заговори първа — кимна към коридора и каза:
— Драконовият двор знае къде сме.
— Кардинал Спера отиде при местните власти — отвърна Грей. — Трябва всеки момент да пристигнат.
— Тогава може би ще ни остане достатъчно време — каза Вигор. Все още не беше пуснал Рейчъл.
— За какво?
— За да стигнем до истинското съкровище долу.
— Току-що разгадахме гатанката — допълни Кат.
— И какъв е отговорът? — попита Грей. Очите на Вигор грейнаха. — Светлина.
06:14
Не можеше да чака повече.
Беше изчакал групата да потегли — и още пет минути, както беше поискал Пиърс, за да имат време да стигнат до двореца. Сега кардинал Спера стана и тръгна към един от въоръжените охранители — русокос млад мъж.
Заговори го на френски — помоли го да го заведе при дежурния ръководител на охраната. Показа му ватиканските си документи.
— Случаят е изключително спешен.
Очите на младежа се разшириха, когато осъзна кой стои пред него.
— Разбира се, кардинал Спера. Веднага.
Младият мъж го изведе от чакалнята през служебен вход, който се отваряше с карта. В дъното на коридора се намираше кабинетът на началника на охраната на летището. Русокосият младеж почука и отвътре сърдито му извикаха да влезе.
Той отвори вратата, обърна се към кардинала… и не видя пистолета със заглушител, който се вдигна към тила му.
Кардинал Спера ахна:
— Не!
Изстрелът прозвуча като суха кашлица. Главата на младежа се пръсна. Кръв оплиска коридора.
Съседната врата се отвори.
На прага й цъфна втори стрелец. Дуло на пистолет се заби в корема на кардинала. Блъснаха го в кабинета. Издърпаха вътре и трупа на охранителя. Трети мъж хвърли парцал на пода отвън и обра кръвта с крак.
Вратата се затвори.
Още един труп лежеше в стаята, отстрани на бюрото.
Покойният шеф на охраната.
Зад бюрото стоеше човек, когото Спера познаваше.
Кардиналът поклати невярващо глава.
— Ти си от Драконовия двор?!
— Всъщност аз съм водачът му. — Мъжът вдигна пистолет изпод плота. — Разчиствам терена тук, докато пристигнат и другите ми хора.
Пистолетът се вдигна по-високо. Дулото просветна.
Кардинал Спера усети силен удар в челото… и после нищо.
06:18
Рейчъл, Грей, Монк, Вигор и Сейчан стояха пред стъкления под с лабиринта.
Кат стоеше на пост горе, екипирана с радио.
Бяха се спуснали до най-долното ниво в почти благоговейно мълчание. Вигор беше обяснил някои неща за огромния музей, вграден в тази подземна катедрала, но слушателите му като че ли не бързаха да задават въпроси.
Усещането наистина беше като в църква и пораждаше шепот и страхопочитание.
Докато слизаха надолу, Рейчъл се чудеше накъде да погледне по-напред, изтръпнала при мисълта за всичките тези чудеса. Целия си професионален живот беше посветила на опазването и събирането на откраднати антики и произведения на изкуството. А тук имаше неща, пред които бледнееше колекцията и на най-богатия музей. Десетилетия щяха да минат и цял университет с учени щеше да е необходим, за да се опише и каталогизира всичко. Пред необозримостта на времето, сгъстено тук, нейният живот изглеждаше малък и незначителен.
Дори понесената лична психическа травма, истината за срамното минало на семейството й, изглеждаше нещо дребно, миниатюрно петънце на фона на вековете история тук.