Коридорът свърши при Кулата на ветровете. Празните стаи на тази кула бяха превзети от Тайния архив. За съжаление стаята, която търсеше Вигор, беше на последния етаж.
Той прокле липсата на асансьор и пое по тъмното стълбище, като прекъсна временно лекцията си, решил да пести дъх за дългото изкачване. Спиралното стълбище се извиваше ли, извиваше. Продължиха мълчаливо, докато най-сетне стълбището не се отвори към една от най-удивителните стаи във Ватикана.
Стаята на меридиана.
Джейкъб онемял загледа фреските, покриващи стените и тавана — изображения на библейски сцени с херувими и облачета отгоре. Едно-единствено копие от светлина, проникващо през малка дупка в стената, пронизваше прашния въздух и се забиваше в настлания с мраморни плочи под с вдълбани символи на зодиака. Линия, маркираща меридиана, разполовяваше пода. Тази стая беше слънчевата обсерватория от шестнайсети век, използвана за създаването на Григорианския календар. Пак тук Галилей се беше опитал да докаже теорията си, че Земята се върти около слънцето.
За жалост се беше провалил и провалът му се беше пре-върнал в препъникамък за отношенията между католичес-ката църква и научната общност. До ден днешен Църквата се опитваше да компенсира тогавашното си късогледство.
Вигор си пое дъх след дългото изкачване, изтри потта от челото си и поведе Джейкъб към съседна стая, в която се влизаше от Стаята с меридиана. На задната й стена имаше библиотека, претъпкана с книги.
— Според общия индекс книгата, която търсим, трябва да е на третия рафт.
Джейкъб пръв влезе в стаята и се спъна в опънатата през прага на вратата жица.
Вигор чу звука от скъсването. Нямаше време за предупреждения.
Взривното устройство избухна и изхвърли тялото на Джейкъб през прага право върху него.
Двамата се строполиха назад, а откъм вратата се ливна стена от пламък и изрева над тях като разярен дракон.
ПРЪСТ ПРИ ПРЪСТТА
24 юли, 12:14 източно време
4. Вашингтон
Мисията беше получила червен приоритет, черно обозначение и сребърни протоколи по сигурността. При вида на това цветово кодиране директор Пейнтър Кроу поклати глава. Някой бюрократ се беше престарал.
Всичките тези обозначения се свеждаха до едно — НЕ СЕ ПРОВАЛЯЙТЕ. Когато ставаше въпрос за националната сигурност, нямаше второ място, нямаше сребърен медал, нямаше клакьори.
Пейнтър седеше на бюрото си и преглеждаше доклада на ръководител-операциите. Всичко изглеждаше наред. Акредитивните писма бяха готови, кодовете на обезопасената квартира — подновени, оборудването беше проверено, сателитното разписание — координирано, и още стотина други детайли — отметнати. Пейнтър прокара пръст по предварителния анализ на цената. Другата седмица имаше среща по бюджета с шефовете на Общото командване.
Потърка очи. В това се беше превърнал животът му — бумащина, баланси и стрес. Денят се беше оказал от най-лошите. Първо засадата на Гилдията, а сега и тази международна операция. И въпреки това част от него се вълнуваше от новите предизвикателства и отговорности. Беше наследил Сигма от нейния създател Шон Макнайт, понастоящем директор на цялата АИОП. Пейнтър не искаше да разочарова наставника си. Двамата цяла сутрин бяха обсъждали засадата във Форт Детрик и предстоящата мисия, изграждали бяха стратегията за действие, точно като в добрите стари времена. Шон беше останал изненадан от избора на Пейнтър за водач на екипа, но в крайна сметка правото да реши беше негово.
И мисията беше получила зелена светлина.
Оставаше само да инструктира оперативните агенти. Щяха да летят в 02:00. Нямаше много време. Частен реактивен самолет вече зареждаше гориво на летище „Дълес“. Джетът беше собственост на „Кенсингтън Ойл“ — съвършеното прикритие. Пейнтър беше уредил последното сам — лейди Кара Кенсингтън му дължеше услуга и всъщност доста се беше развеселила, когато той й се обади с молба отново да помогне на Сигма.
— Вие, американците, май нищо не можете да свършите сами — точно така му каза.
Интеркомът на бюрото му звънна тихо. Той натисна бутона.
— Слушам.
— Директор Кроу, доктор Кокалис и доктор Брайънт са тук.
— Да влязат.
Камбанка звънна откъм вратата при освобождаването на ключалката. Монк Кокалис влетя първи, но веднага се спря да задържи вратата на Катрин Брайънт. Тя беше с една глава по-висока от него. Движеше се като лъвица, с грацията на сдържана сила. Правата й кестенява коса беше сплетена на плитка, консервативна като облеклото й — тъмносин костюм, бяла блуза, обувки на висок ток. Единственото цветно петно по нея беше игла с голям камък на ревера. Изумруд и злато. В хармония с блясъка на зелените й очи.