Грейсън не сведе поглед. Просто чакаше.
Срещата нямаше за цел само инструктаж. Беше и нещо като тест.
Пейнтър му махна да седне.
— Семейството е важно — каза той, за да разчупи напрежението. — Просто не позволявай закъсненията да ти станат навик.
— Да, сър. — Грейсън седна, но очите му се стрелнаха от плоските екрани на стената към досиетата в ръцете на колегите му. Бръчка се вдълба между веждите му. Не го бяха смъмрили и това го тревожеше. Добре.
Пейнтър плъзна третата папка към него.
— Тъкмо започвахме инструктажа.
Грейсън взе папката. Очите му се присвиха подозрително, но не каза нищо.
Пейнтър се облегна назад и докосна екрана на бюрото си. На левия екран се появи готическа катедрала, външна снимка. На десния се появи снимка от вътрешността. Навсякъде лежаха трупове. Пейнтър знаеше, че на екрана зад рамото му се вижда тебеширено очертание точно до олтара, който още беше оплиска й с кръв — на мястото, където беше лежало тялото на убит свещеник. Отец Георг Брейтман.
Пейнтър наблюдаваше агентите, които местеха очи от екран на екран.
— Клането в Кьолн — каза Кат Брайънт. Пейнтър кимна.
— Случило се е в края на среднощна меса за празника на библейските влъхви. Убити са осемдесет и пет души. Мотивът, изглежда, е обикновена кражба. Безценната мощехранителница на катедралата е била разбита. — Пейнтър показа на екраните допълнителни снимки на златния саркофаг и отломките от охранителната му витрина. — Откраднато е само съдържанието на мощехранителницата. Предполагаемите кости на библейските влъхви.
— Кости? — повтори Монк. — Оставили са щайга от масивно злато и са взели някакви кокалаци? Кой би направил такова нещо?
— Това тепърва ще се установява. Има само един оцелял от клането. — Пейнтър показа образ на млад мъж, когото изнасяха на носилка от катедралата, и друг — на същия младеж в болнично легло: очите му бяха отворени, но прибулени от шока. — Джейсън Пендълтън. Американец. Възраст — двайсет и две. Намерили го да се крие в изповедалнята. Не бил на себе си, когато го открили, но след като го включили на успокоителни, успял да разкаже това-онова. Престъпниците са били облечени като монаси. Не могъл да види лица, защото били с качулки и маски. Завзели катедралата. Въоръжени. Няколко души били застреляни, включително свещеникът и епископът.
Още снимки се появиха на екраните — огнестрелни рани, тебеширени очертания, паяжина от червени конци, маркиращи траекторията на изстрелите. Приличаше на типична сцена от местопрестъпление, само декорите бяха необичайни.
— И какво общо има това със Сигма? — попита Кат.
— Както казах, малцина са били застреляни. Смъртта на другите остава неизяснена. За да разбият охранителната витрина, нападателите са използвали устройство, което не само е пръснало на парчета клетката от метал и бронирано стъкло, а и — поне според оцелелия — е задействало вълна от смърт в катедралата.
Пейнтър протегна ръка и натисна един клавиш. На трите екрана се появиха снимки на трупове. Лицата на агентите останаха безизразни. И тримата се бяха нагледали на смърт. Телата бяха сгърчени, главите — отметнати назад. Една от снимките показваше в едър план лицето на мъртвец. Очите бяха отворени, роговицата помътена, а от ъгълчетата се проточваха черни следи от кървави сълзи. Устните бяха изтеглени силно назад, застинали в агония, зъбите — оголени, венците — кървави. Езикът беше подут, напукан, почернял по краищата.
Монк, с познанията си по медицина и криминалистика, присви очи. Може и да се правеше на разсеян клоун, но имаше изключително набито око.
— Пълните доклади от аутопсиите са в папките — каза Пейнтър. — Първоначалното заключение на съдебните лекари е, че смъртта е настъпила вследствие на някакъв вид епилептичен пристъп. Изключително силни конвулсии, придружени от жестока хипотермия, която рязко повишила вътрешната температура и в резултат външните повърхности на мозъка се втечнили напълно. В момента на смъртта сърцата на всички жертви са били в контрахирано състояние, толкова здраво свити, че в камерите нямало и капка кръв. Един от мъжете бил с пейсмейкър, който избухнал в гърдите му. Друга жертва, жена, имала пирон в бедрената си кост и часове по-късно кракът й още горял, нажежавал се отвътре навън.