— Но с каква цел? Вуйчо й въздъхна.
— За да постигнат мечтата на всеки безумец. Рейчъл го гледаше.
Той й отговори с една дума:
— Армагедон.
16:04 източно време
Над Атлантика
Грей разклати чашата си и ледчетата изтракаха.
Кат Брайънт го погледна — седеше от другата страна на луксозната кабина на частния самолет. Не каза нищо, но навъсеното й чело говореше красноречиво. Беше се съсредоточила върху досието на мисията — за втори път. Грей вече го беше изчел от кора до кора. Не виждаше смисъл да го чете пак. Вместо това се беше загледал в сиво-синята плоча на Атлантическия океан и се мъчеше да отгатне защо са го насадили за командир на тази мисия. На петнайсет хиляди метра височина още не беше стигнал до отговора.
Стана и отиде до тежкия махагонов бар. Отново поклати глава при вида на разсипническия лукс — кристал, орех без дори един чеп, кожена тапицерия. Приличаше на тежкарска английска кръчма.
Но поне познаваше бармана.
— Още една кола? — попита Монк. Грей остави чашата си на бара.
— Май си стигнах лимита.
— Слаба ракия си ти — измърмори приятелят му.
Грей се обърна към кабината. Баща му веднъж беше казал, че да изиграеш ролята означава, че вече наполовина си я възприел като втора кожа. Разбира се, той имаше предвид каскадьорските изпълнения на Грей като общ работник на една петролна сонда под собствения му надзор. Тогава Грей беше само на шестнайсет и прекарваше лятото под жаркото слънце на Тексас. Работата беше тежка, а в същото време повечето му приятели от гимназията прекарваха ваканцията по плажовете на остров Саут Падре. Думите на баща му още звънтяха в главата му. „За да станеш мъж, първо трябва да се правиш на мъж“.
Може би същото важеше и за лидерството.
— Така, достатъчно с литературното четене — каза той, за да привлече погледа на Кат. Извърна глава и към Монк. — А колкото до теб, мисля, че вече изследва до дъно съдържанието на бара.
Монк сви рамене и мина в средната част на кабината.
— Остават ни по-малко от четири часа полет — каза Грей. С този самолет, „Сайтейшън X“ по поръчка, който летеше със скорост съвсем малко по-ниска от скоростта на звука, щяха да кацнат в два през нощта по германско време. — Предлагам всички да поспим, колкото можем. Пристигнем ли, време за сън няма да има.
Монк се прозя.
— Не е нужно да повтаряш, командире.
— Но преди това да си сверим бележките. А такива не липсват.
Грей посочи седалките. Монк се тръшна с готовност. Грей седна от другата страна на масата, срещу Кат.
Познаваше Монк още откакто постъпи на служба в Сигма, но капитан Катрин Брайънт си оставаше неизвестна величина. Толкова беше затънала в обучението си, че малцина в Сигма я познаваха добре. Беше си спечелила известна репутация след постъпването си в Сигма и това кажи-речи беше всичко, което се знаеше за нея. Един техен колега я беше описал като ходещ компютър. Неизвестните около нея придобиваха допълнителна загадъчност и заради миналото й като агент в разузнавателните служби. Отговаряла за черните операции, така се говореше по коридорите. Но никой не знаеше нищо със сигурност. Миналото й изискваше ниво за достъп до секретна информация, каквото дори колегите й в Сигма не притежаваха. Тази секретност само я изолираше допълнително от мъжете и жените, които бяха израствали във военната йерархия в групи, екипи и взводове.
Грей си имаше личен проблем с миналото й. Имаше си собствени причини да не харесва агентите от разузнаването. Те работеха далеч от бойното поле, по-далеч дори от пилотите на бомбардировачи, но работата им можеше да е по-смъртоносна от тази на пилотите. Грей имаше кръв по ръцете си заради грешки на разузнаването. Невинна кръв. И не можеше да се отърси от недоверието си към тях.
Гледаше Кат. Зелените й очи бяха сурови. Цялото и тяло изглеждаше някак колосано. Той изтласка встрани мислите за миналото й. Сега тя беше член на неговия екип.
Пое си дълбоко дъх. Беше й водач в крайна сметка.
„Играй ролята…“ Окашля се. Време беше да се хващат за работа. Вдигна един пръст.
— Така. Първо, какво знаем? Отговори Монк — напълно сериозно.
— Не много.
Кат запази безизразна физиономия.
— Знаем, че извършителите по някакъв начин са свързани с култ или тайно общество, известно като Кралския драконов двор.