— Това е все едно да кажеш, че са свързани с кришнарите — възрази Монк. — Групата се държи в сянка и параметрите й са крайно неясни. Всъщност нямаме никаква представа кой се крие зад всичко това.
Грей кимна. Бяха им пратили информацията по факс, след като самолетът излетя. И което беше още по-притеснително, научили бяха за нападение срещу ватиканските си колеги. Това също трябваше да е дело на Драконовия двор. Но защо? В що за обвита с тайнственост военна зона щяха да се озоват след няколко часа? Трябваха му отговори.
— Нека да раздробим тогава цялото — каза Грей и си даде сметка, че говори като директор Кроу. Другите двама го гледаха с очакване. — Той се изкашля пак да си прочисти гърлото. — Да се върнем към основните неща. Средство, мотив и възможност.
— Възможност не е липсвала — каза Монк. — Ударили са след полунощ. Когато улиците са почти празни. Защо обаче не са изчакали да се изпразни и катедралата?
— За да пратят послание — отговори Кат. — Удар срещу Католическата църква.
— Не можем да правим такова заключение — възрази Монк.
— Погледни по-широко. Може да е било хитрост. С цел да тласне разследването в погрешна посока. Извършваш едно толкова кърваво престъпление и цялото внимание се съсредоточава натам, така че никой да не си блъска главата с незначителната кражба на торба прашни кости.
Кат не изглеждаше убедена, но нея трудно можеше да я разбере човек. Не издаваше нищо, точно както я бяха обучавали.
Грей сложи точка на спора:
— Във всеки случай и засега поне, въпросът за възможността не ни подсказва кой е извършител на убийствата. Да минем на мотива.
— Защо са откраднали костите? — каза Монк. — Може пък да поискат откуп за тях от Католическата църква?
Кат поклати глава.
— Ако е само заради парите, са щели да вземат и златната мощехранителница. Значи трябва да има нещо друго, свързано с костите. Нещо, за което ние не знаем. Така че може би ще е най-добре да оставим тази нишка на ватиканските си колеги.
Грей се намръщи. Все още му беше странна мисълта, че ще работи с организация като Ватикана, институция, построена върху тайни и религиозни догми. Беше възпитан като римокатолик и макар вярата му още да беше силна, случвало се бе да изучава и други религии и философии — будизъм, даоизъм, юдаизъм. Научил беше много, но проучванията не му бяха дали отговор на един въпрос — какво точно търси?
— Засега ще отметнем мотива за това престъпление с голяма въпросителна — каза той. — Ще се заемем по-подробно с него, след като се срещнем с колегите. Което означава, че ни остава да обсъдим средствата.
— Което ни връща право към финансовата страна — каза Монк. — Операцията е била добре планирана и бързо изпълнена. Дори само по броя на извършителите си личи, че е струвала скъпо. Зад кражбата се крият пари.
— Пари и ниво на технология, което не разбираме — каза Кат.
Монк кимна.
— Ами онова странно злато в нафората?
— Моноатомно злато — измърмори Кат и изкриви устни. Грей си представи електрода със златното покритие. В папките им имаше щедро количество данни за странното злато, събрани от лаборатории по целия свят — Бритиш Еърд, Аргон Нашънъл Лаборътрис, лабораториите на „Боинг“ в Сиатъл, института „Нилс Бор“в Копенхаген.
Прахът не беше обикновен златен прах — ситно стрито метално злато. А съвсем ново агрегатно състояние на златото, класифицирано като м-състояние. Вместо вещество с обичайната метална матрица белият прашец представляваше злато, разбито до отделни атоми. Моноатомно, или м-състоя-ние. Доскоро учените не бяха подозирали, че златото може да се превръща, по естествен или изкуствен начин, в инертен елемент.
Но какво означаваше всичко това?
— Добре — каза Грей, — всички изчетохме материалите. Хайде да споделим впечатленията си по този въпрос и да видим дали няма да изскочи нещо.
Пръв се обади Монк:
— Първо, този номер може да го прави не само златото. Не бива да забравяме това. Изглежда, че всички преходни метали от периодичната таблица — платина, родий, иридий и други — също могат да се разтварят по този начин.
— Не се разтварят — каза Кат и сведе поглед към папката с фотокопираните статии от „Платинум Металс Ривю“, „Сайънтифик Америкън“и дори „Джейнс Дифенс Уикли“, списанието на великобританското министерство на отбраната. Гледаше я така, сякаш я сърбят пръстите да я отвори.