— Терминът е „деагрегиране“ — продължи тя. — Металите в м-състояние се разпадат на индивидуални атоми и на микрогроздове. От физична гледна точка, това състояние се поражда, когато електроните с различен поляритет се слеят около ядрото на атома и в резултат всеки атом губи химическата си реактивност със съседа си.
— Искаш да кажеш, че се разлепват един от друг. — В очите на Монк затанцуваха весели пламъчета.
— Грубо казано — да — каза Кат. — Точно тази липса на химична реактивност кара метала да изгуби мателическия си вид и да деагрегира до прах. Прах, който не се засича от обикновеното лабораторно оборудване.
— А, така значи… — измърмори Монк.
Грей му се намръщи и Монк сви рамене. Грей знаеше, че приятелят му нарочно се прави на тъп.
— Според мен — продължи Кат, в неведение за разменените погледи, — това означава, че извършителите са знаели за тази липса на химическа реактивност и са разчитали златният прах така и да не бъде открит. Това е била втората им грешка.
— Втората? — попита Монк.
— Оставили са един очевидец жив. Онзи младеж, Джейсън Пендълтън. — Кат отвори папката. Все пак накрая не устоя на изкушението. — Да се върнем на златото. Какво ще кажете за тази статия върху свръхпроводимостта?
Грей кимна. Трябваше да й го признае — беше уловила този най-интересен аспект на металите в м-състояние. Дори Монк я погледна с уважение.
Кат продължи:
— Макар прахът да се отчита като инертен от уредите за анализ, атомното състояние съвсем не е нискоенергично. Изглежда, всеки атом пренасочва енергията, използвана преди деагрегирането, за реакция със съседния атом навътре в себе си. Тази енергия деформира атомното ядро, раздува го в издължена форма, позната като… — Тя плъзна пръсти по статията. Грей забеляза подчертаните с жълт маркер редове.
— Асиметрично състояние с голяма скорост на осово въртене — цитира тя. — От физиката е известно, че такива атоми с голяма скорост на въртене могат да си предават енергия без почти никаква енергийна загуба.
— Свръхпроводимост — сериозно каза Монк.
— Въведената в свръхпроводник енергия продължава да тече през материала, без да губи от силата си. Съвършеният свръхпроводник би позволил на енергията да протича безкрайно, до края на самото време.
Тримата се умълчаха; всеки разсъждаваше върху множес-твото усложнения, произтичащи от такава възможност. Най-накрая Монк се протегна.
— Супер. Разкатахме майката на загадката чак до нивото на атомните ядра. Дайте да върнем малко назад. Какво общо може да има всичко това с убийствата в катедралата? Защо, са отровили нафората с този откачен златен прах? И как е убил той хората?
Всичките му въпроси бяха добри. Кат затвори папката, сякаш да признае, че отговорите им не се съдържат там.
Грей започваше да разбира защо директорът му беше из-брал точно тези партньори. Причината надхвърляше мина лото им — съответно на специалист по разузнаването и експерт по съдебна медицина. Кат притежаваше способността да се съсредоточава върху миниатюрното, да извлича детайли, които повечето хора биха пропуснали. Монк, от своя страна, успяваше по-добре да обхване цялостната картина и да различи нишки и мотиви, пресичащи широкия пейзаж.
Тогава къде беше неговото място в екипа?
— Изглежда, ни чака много работа — изсумтя той. Монк вдигна вежда.
— Както казах в началото, почти нямаме на какво да стъпим.
— Точно затова ни пращат. Да разгадаем неразгадаемото. — Грей си погледна часовника и с мъка потисна една прозявка. — А за да направим това, трябва да поспим малко, преди да сме кацнали в Германия.
Другите двама кимнаха. Грей стана и отиде до една седалка малко встрани. Монк награби възглавници и одеяла. Кат затвори щорите на прозорците и каютата потъна в полумрак. Грей ги наблюдаваше.
Неговият екип. Негова отговорност.
„За да станеш мъж, първо трябва да се правиш на мъж“.
Взе от Монк една възглавница и седна. Не си спусна облегалката назад. Въпреки умората си не вярваше да заспи. Монк изключи вградените в тавана лампи. Настана мрак.
— Лека нощ, командире — каза Кат от другия край на каютата.
Докато колегите му се настаняваха удобно, Грей седеше в мрака и се чудеше как се е озовал тук. Времето се разтегли. Двигателите мърмореха тихо и приспивно. И въпреки това дори подобие на сън не се задаваше на хоризонта.